Из думите на един мим…

“Всеки бута това, за което живее” Петър Ванев - Pierrot 2008

Това е първа външна изложба на КлошАрт - едно много свежа колекция на Велян Стайков, и тъй като помоли за помощ в едно начинание, си позволих да пусна тази снимка тук защото ми стана неудобно да му пращам втора, след като публикува една моя - “Танцуващата с вълци”, тук.

А за какво помоли Велян ли? Ето! Успех!

“Какво да правя с тези съвети?!” Петър Ванев - Pierrot 2008

С времето се променят много неща – природата се изменя, животински видове се адаптират към новата обстановка, слънцето остарява. Неминуемо сред тях сме и ние хората – изменяме се. Едни го наричат еволюция, други инволюция, а трети просто казват „Времето ще покаже“. С времето се променят и нещата около нас – за добро или за лошо. Едно от тях са съветите, които даваме и тези, които получаваме.

„Това, което ни задоволяваше вчера, днес е недостатъчно, а утре е изоставане.“

Не става дума за неоспоримите истини, или именувани другояче – поговорки. Говоря си аз тук за съветите, които се дават на децата, на роднините и приятелите. Има някои, които следва да се видоизменят, и вместо това, което чуваме днес ( или същото, което сме и чували преди петнадесет лета ) да чуваме това, което ще ни трябва за утре.

„Приятел в нужда се познава“

Един такъв съвет, който всеки от нас е получавал по няколко пъти е „Не се доверявай прекалено на хората! Не знаеш кой какво ти мисли! Не се откривай никога напълно пред другите!“. Или различни по своята същност и вид речеви упражнения на тема „Страх от предателство“. Наистина, това не звучи остаряло и днес, защото хората вместо към една сияеща нирвана и самоусъвършенстване вървим уверено към едни пепелища на незадоволеността и мнителността. Но днес същият съвет – след инсталиране на нужният ъпгрейд на версия 1.002 ( благодарение разбира се на несметното количество доброволен и безвъзмезден труд на разработчиците от живот.ком, лоши_приятели.нет, уърлд_уайд_уеб.инфо и разбира се – много_работа_плюс_напрежение_равно_на_отчуждение.еу ) става друг. Би следвало вече да чуваме – оценявай откровенността на другите. Оценявай оказаното ти доверие и му се отплащай безгранично. Търси истината зад думите на хората и техните очи, и не ги изпускай. Бъди внимателен към прекалено мнителните и награждавай с добри думи, и дела искрените.

Най – красивото огледало за Нарцис са били неговите очи

Бидейки искрени към другите ще получаваме същото и към нас. Или в повечето случаи. По мое наблюдение не може да се говори за недоверие в едно общество, където доверието е дума, с двузначен превод. То хем говори за добри резултати от съвместната комуникация, но и говори за непремерена откритост, което пък се тълкува като емоционална слабост. Тинтири-минтири. Каквито искаме да сме ние в другите очи, така следва да ги гледаме и ние. Като се държиш като афганистански партизанин на разпит, нали не очакваш да се държат с теб като с най–редовният и щедър клиент на „Тоба.Ко“?! Доверявайте се, и въпреки предателствата, приемете, че има Видовден, и предателят ще бъде предаден и той. А вие гледайте напред…

“Благото на блоговете не е в кибиченето” Петър Ванев - Pierrot 2008

Обичам да анализирам или поне да си мисля, че го правя. Обичам да съпоставям факти, да се смея на това колко късно откривам някой неща или колко бавно загрявам за нещо много просто. На базата на нивото ми на развитие рядко се случва да открия нов ( за мен поне ) много интересен казус, на който да не мога да открия ясна евентуална посока в развитието. Е, вече попаднах на нещо такова. И то на нещо, на което ми се струваше, че никога няма да седна да разсъждавам. Блого-определянето.

И няма да говоря за хейтърите, за обсебените, или за такива без мнение. Мне. Ще спомена за хората с мнение.

На базата на малкото време, през което се радвам на блогването и четенето на блогове установих, че при редовното следене на някого се появява едно приятно чувство, че сте близки, а може и да не сте се виждали още. Но това не е представителна извадка. Много хора четат много блогове, коментират интересни за тях публикации и пишат интересни за себе си неща в собственият си блог. Това е невероятният свят на този нов етаж на социалното общуване, който тепърва ще се задълбава и личностите ще са все по - близко една до друга, ще знаем все повече един за друг и ще “живеем” по близо. Другото стъпало е микроблогинга, като даже Влади е направил невероятно интересно и пълно с нововъведения предложение за българската публика в тази област - clix.bg. Следващата крачка ( по мое скромно мнение ) ще бъде видеолога, но е още рано да стане толкова масово. Но какво предстои в масовата част от блоговете?

Голяма част от блогърите сме се спрели на определен брой такива, които четем, и нов такъв рядко се добавя в четеца. Невъзможно е да се следят стотици емисии качествено. Дори хора с ужасно много емисии не ги четат всички - Митко Веселинов a.k.a. divedi например. Отсяваш. И в един момент, коментарите ти няма да са само “Абсолютно съм съгласен!” или “Хаха, супер смешно!”. Абсолютна празнота обзема поне част от блогосферата, поне що се отнася до критика и противно на публикацията им мнение. Пак подчертавам - не хейтърски коментар! Давам пример със себе си - изразявал съм позиция доста противоречаща си с тази на пишещият, но се старая да е написана интелигентно и да не е груба. И винаги подчертавам, че това е мое мнение, при което заставам зад думите си категорично. Не анонимно разбира се. ( Нали знаете за кампанията против анонимността? ) Категорично се отхвърлят в голяма част от блоговете отрицателните коментари, като се заклеймяват като хейтърски. Уф, ако я напиша тази дума още един път ще ми е за сефте! А не е така! Просто не всички са съгласни напълно с изразената позиция и изведен извод, и го казват. Доста плахо разбира се. Не мога да разбера защо няма конструктивна критика в коментарите? Нима това не е една от целите на блогването - да разширим вътрешният си свят посредством тази опция на външният. Да си сверим часовника. А като си премълчаваме критиката и откритото изразяване на мнението си започваме да се лъжем сами себе си. И това в един или друг момент ни се отразява. Негативно, разбира се. Аз не познавам човек, на когото да съм съгласен на 100 % с всичките му мисли и действия. Нима блогърите не сме хора? А защо си го спестяваме?

Преди разсъждавах на един прост градски казус - цветовете в градовете. Бирата се стопляше докато разсъждавах и лекият повей на пердето над главата ми напомняше, че градът не е всичко. Рекох си - “Ние нямаме проблем с цветовете - почти всичко ни е сиво, а останалото е почти.” Ама не бива така Седларов, не бива…

Както знаем, има няколко държави, които завинаги ще останат в съзнанието ни ( дори и да не си бил там прости труженико! ) с картината на лекият аромат на кафето или тръпчивият вкус на виното, повеят на вятъра и реещият се копринен шал на фона на невероятно мраморно - каменна културна забележителност. Франция, Италия, Португалия… В тези страни има нещо много характерно, което за съжаление не можем дори и да си помислим да свържем в най - далечно бъдеще време с някоя българска населена точка, например село Щкорпиловци. Поддържано, китно, цветно. Защото нашето Черноморие унищожава красивите малки градчета със скоростта на пилот - изпитател във Ф1. Както каза миналото лято Андрей Слабаков - “Е няма да се върна там повече…”. Но има места, където малкото селце, на брега на морето, с улица колкото тротоар в “Люлин” и ресторант, колкото кварталната баничарница изглеждат като рисунка от Луис Карол. И ти се иска да се потопиш там колкото се може за по - дълго време….

Петте земи, или Монтеросо ал Маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджиоре са пет късчета от цивилизацията в една страна прочута с Паоло Малдини, дългокраките смугли водещи по телевизията, Папата и мнооого история страна. Да разбира се - Италия. Сградите не са много, не са нови, нямат накичени купища простири, сателитни чинии и алумиева дограма по тях, но са едни бижута на архитектурната мисъл. Или по - скоро на екстериорната мисъл. Наистина приличат малко на снимка за ЮНЕСКО на мексиканско предградие на бреговете на Юкатан, но не са. Като се вгледаш ще видиш, че боите са олющени, къщите са нареди като конструктор “ЛЕГО”, и че с Google Earth не можеш да различиш улица. Но цветовете създават усещане за нереалност, дори и на снимките те карат да потънеш там и да усетиш морските пръски върху лицето си. Реално няма някаква идея зад тази игра с цветовете, освен едно желание да бъдат истински, да бъдат забележителни. Дори лодките в този рай са огледално изображение на дъгата в най - добрите й дни. Това е едно истинско кътче на родната Земя, където с малко усилия и много желание се постига нещо невероятно. Не е лошо да се вгледаме в сенките, падащи от къщите в Монтеросо ал Маре и да открием там отиващата си романтика на нашето Черноморие и да поискаме да не си отива. Просто да поискаме.

Повече информация за това забележително място можете да видите в Wikipedia и невероятните снимки в Google Earth. Настоящата публикация е включена в мартенският брой на “Exterior“.

Има момент, в който пишейки в първи род, единствено число не си най - важният в изречението.

Имаше дни, когато слушах Spice Girls, а сега се унасям в мисли на Nightwish.

Имаше дни, когато се сърдех за щяло и нещяло на другарите, и се правех на разглезена госпожица.

Имаше дни, когато спокойно ставах в 1200 и пиех бира от 1400 на кафето пред нас, докато лениво хвърлях зара на таблата и чаках някой дюшеш.

Бяха. От днес животът ми има смисъл. От днес аз съм горд. От днес моето време принадлежи на едно малко съкровище. От днес моите знания става и нейни. От днес стават от прост пияч на бира начинаещ родител.

Днес се роди Виктория Ванева, моята дъщеря. От днес аз съм родител. От днес аз имам да гледам напред…

И не е за мен само. Не е и за мен и жена ми. А и за нея….

Аз съм…точка. Ние сме.

“Географска идентичност” Петър Ванев - Pierrot 2008

Има една особеност на живота в нашата мила Столица, на която някак си вече ми идва да й обърна внимание, а не само да я заобикалям като бултериер - шизофреник в тъмна улица. Има нещо, което винаги ми е бъркало животеца от както записах пустото висше и си взех дървената сопа, нарамих на нея каца сирене, малко опушено бутче и един самун и поех по дългата равнина към Града. И посред поляната се спрях, и докато си го изтръсквах се чудех : “Аз селянче ли съм или гражданче?”
География за начинаещи ( като порно без пари, ама не съвсем )
Тук не го и мисля много. Има населени места с определено по брой население, което по брой го нарежда в графата “град”, има и такива, които са “села”. Тоест, жителите на едното са граждани, на другото - селяни. Нали? Друго тълкувание на думата селянин няма. И няма и да има.
Възпитанието в отделенията
Едно от първите, основните и най - интересните права, които дава демокрацията е свободното придвижване. На пари, хора, умове, добитък и интернет трафик. Простичко! На когото - където и както му харесва, и как може да се оправя. Ама демокрацията не е само у нас бе братя! То туй го има и като минеш Костинброд! И там има трафик ( човешки ) от мало към голямо населено място. И в добрият стар Лондон ( почти си спомням как чаткаха копитата в тежката мъгла, докато аз леко подръпвах яката на сакото си и дръпвах тежко от лулата, подпрян на каменният зид в парка….) сигурно се оплаква от пренаселване. И Париж, и Ню Йорк ще да са така. Или? Там сигурно има отлив. Напускат за да отидат да живеят в “Слатина” и да работят в Мтел-а в Мол-а. Нали? Баси как ги познавам тия работи…Всеки голям град страда ( чисто инфрастуктурно ) от наплива на нови жители, поради много чисто икономически причини. И като щипка сол - малко образование и факта, че в Столицата е съсредоточен “мозъка” на държавата. Малко или много. Еднакво лесно е от София с опит да отидеш да работиш в Русе и обратното. ( Не така е било преди години, когато в София са идвали основно строителният елит на България! ) Родината е съвременна държава и предлагането, и търсенето на качествена работна ръка не е зависещо от географските координати, има го почти навсякъде. Работата по селата дава храната на града, и съответно голяма част от парите на града, отиват като пазарен резултат към селото, за да се започне цикълът отново. Селяните са толкова различни, ама сигурно и ние им се струваме така. Дънди си му беше добре в Австралия, ама го разбра като отиде в Щатите…Но! Аз не съм говорител на бюрото по труда, нали?! Значи има нещо друго. Прави ми впечатление ниското първосигнално държание на някой хора, тяхното възпитание….
Аз съм селянче, обичам с голфа да си джиткам…
П-Р-О-С-Т-О-Т-И-Я! Или нещо по - ценно : елементарно. Това е поведението, или думите с които аз смея да го опиша. Това цари от години в София, и запълва свободните места в градският транспорт, въздуха между коктейлите в баровете по паветата, пейките по градинките в Люлин и Младост, магазинчетата по моловете в Лозенец и Слатина. Едно невероятно чувство за изкуствено превъзходство, което се трупа, надгражда, едно снизходително поведение, изразяващо “нещото, което трябва да се обвинява за шибаното положение, в което съм”, за собствените си несгоди. Едно невероятно комплексарско желание за унижение на хората - като мен, дошли да се опитат да станат някой ( да имат хляб или друго подобно ) някъде другаде. София предлага. Защо да не се възползват? Защо варненци, пловдивчани, бугразлии или русенци не са толкова гнусни в критиката си към прииждащите хора към градовете им? НИКОГА няма да го разбера. И не защото съм от Русе. А защото уважавам другите хора. И защото просташката постъпка те прави простак, а не селянин.
p.s. Не желая да коментирам торбите с боклук от прозорците, защото това за сефте го видях от софиянец в зоната, така, че…

Редица сгради от бившият соцблок имат един основен проблем, що се отнася до облик - как да избягат от усещането, което създават старите комунистически строежи? Няма значение голям или малък град, столица или полузабравена провинция - онези сиви монолитни паметници на еднотипността са винаги там. Особено популярни бяха за фон на картички - батко ми получи такава от една девойка от Лайпциг преди около 20 години, при една почивка в Дряново. Дори и след вота за евродепутати, градовете ни изглеждаха така, както и при гостуването на другаря Брежнев. Е, с две пукнатини повече и килограм мазилка по - малко.

Който е ходил в Букурещ например - модно е!, няма как да не е премигнал при вида на блокчетата, тип “населението на малък български град”, в които спокойно можете ти и половинката да имате любовници в различни входове и да не се усетите даже. Толкова са безлични тези блокове, че вместо да изпъкват над градската джунгла, вече погледите ни ги прескачат. И се очертават като силен комплекс, един минус на външният вид на градовете ни. Защо?

Ако приемем, че е най - лесно да се рисува на чисто бял кадастрон, където можеш да проявиш креативността си във всичките й форми, то помислете - тези сгради са просто идеален фон за “художниците”. При условие, че външните корекции са симетрични, направени на точното място и разбира се понятието “кич” остане само ред в тълковният речник. Сивото нека остане, но с поддържан и опреснен тон, а на неговото тяло да се нанесат малки като качество и големи като количество корекции - например балконите да са в един цвят, а рамките на стълбищните прозорци в друг близък до първият (сиво и зелено не се вписват например). Така от олющена карикатура на архитектурното въображение на седемдесетте, те се превръщат в швейцарски блокчета ( нали беше модно да се наричаме Швейцарията на Балканите :), и се движат с крак във времето. А не всеки балкон и изолация да са изпитание за сетивата ни, и предизвикателство и за най - големите светила на модернизма. Кооперациите пак ще изглеждат еднакви и пак толкова големи, но няма да са безлични и студени.

Като пожелание звучи прекрасно, като си го представим - мечта, но като изпълнение се спъва в балканският ни манталитет, който няма как да допусне група хора с власт, да подпомага друга група хора - етажната собственост, в стремежа да не ни е срам от градовете и домовете ни.

“Къде ли са въпросите от читатели?!” Петър Ванев - Pierrot 2008

“Не ми става. Дали е щото пия ябълков сок?”. “Тя ме заряза, какво да направя?”. “Нормално ли е да пия по 7 бири на 11 години?”. “Чувствам се тъп. Дали ако споделя с Вас ще бъда освен тъп, чисто прост?”. Я у лево!

Убеден съм, че 99 процента от тези въпроси редакторите на колонките в невероятните списания сами си ги задават. Не може да има толкова тъпи хора. После се порових по US медии и установих, че може. Хората, загубили себе си в несдъхващият приток от информация из Мрежата и книжните медии, намират начин да се просветлят като попитат тъп въпрос или направят тъп коментар в някой тъп вестник, а той - понеже е тъп, вземе, че го публикува. Ехе!  Изключително малък брой - даже по - малко, от публикуваните писма до списанията са със смисъл. Просто Човечецът толкова се е свил и е приел мнението на другите за меродавно, че ако колумнистта в “Playboy” ( с всичките ми уважения към господин Кисьов и сие ) му каже да си резне бретоня наляво - “Щот е модерно!” и да си върже въртовръзката на възел над лакътя, то той верно ще отиде така в петък на “Брилянтин” и ще се радва, че хората го гледат.
Има ли ги?
Не мога да си обясня, що за хора пишат по подобни медии и очакват отговори на лични въпроси. После порастнах и ги видях около себе си. ( Или аз бях около тях. Все тая. ) Малки, сиви душици, свити в консуматорският си манталитет, очакващи те да изчукат Кармен Лувана - ама ако може ти да им я докараш в леглото. Ей - ако аз докарам тази руса нимфа в леглото, ти ще си последният който ще я чука, trust me! Страх да бъдат себе си, нежелание да се катерят по хълма, разбира се - смазващо ежедневие и личностно развитие, което се равнява на престартово броене - “от нещо към нищо”. Това са бедните люде, които задават тъпи въпроси, очакват умни отговори, прилагат ги в смешното си ежедневие и после се чудят що са жалки….Е как няма да си жалък? Това е един от минусите на съвремието - овчедушието и стадният принцип.
No woman, no friends…
Най - тъпото, което може някой да направи един човек е да попита някое списание въпрос, който изисква двама близки приятели в “By The Way”, на по няколко запотени чаши пенлива течност и тих разговор. А питайки “Блясък”, той казва само едно - “Аз нямам приятели!”. Или най - малкото да седне на вечеря с половинката и да поговорят. Липсата на комуникация явно избива в тази насока, което от своя страна издига на пиедестал списващите подобни рубрики, защото ги кара да се чувствам значими, мислят, си че съветите които дават отговарят на действителността, от която те все повече се отдалечават ( как защо? ами защото нямат време от писане на умни отговори! хе - хе). Приемам, че има въпроси, които си заслужава да бъдат зададени, но те са в съвсем друг контекст и засягат етикета например, а не личностно разтрояване. Много ме кефи, че “Максим” например са се заели с нелеката задача да отговарят на писма към други списания, че да облекчат работата на Онези писачи. Колкото повече средства за комуникация се измислят, толкова по - самотни ставаме хората явно.

“Бележката на урбанизацията” Петър Ванев - Pierrot 2008

Нямам усещане за елитарност за блока, в който живея, нито пък за първи път чувам за идиотите, които обитават тази сграда. Предпочитам идиоти пред селяни поради изкривеният смисъл, който софианци вкараха в него. Затова не се и учудвам на простотиите, които се случват в него, а и от познати и приятели какво разбирам за техните кооперации…. Чудил съм се понякога какво си мислят, че правят тези на които се ядосваме и присмиваме, и не съм могъл да стигна до отговора.. Но това което видях на вратата на входа преди няколко вечери….

Отбелязвам - “Дамски превръзки”!

Знам и съм чувал и чел доста неща за “селяните” из големите градове, но не мога да разбера хората ( от къде са не ме интересува… ), които си изхвърлят хляба от балкона на петият етаж не се ли замислят за другите и за това, че правят боклук!? Не се ли замислят, че ако някой дойде и си изхвърли боклука върху техният балкон ще го напсуват, ще скочат да се бият с него и ще го заклеймят пред всички като “селянин”? А блокът, в който живея е 18 етажен и сме си едно малко планинско селце, само че не се познаваме съселяните. Факт е - това е един от плюсовете на урбанизацията, да не си познаваме съседите. Но пак на великият надпис. Не ми е ясно след като подобни хора изхвърлят “този” боклук през балконите си, как се отнасят към дома си? Със сигурност не си мятат обелките от портокали по канапетата, нали? И аз така мисля. Тук може да се приложи ( звучи като химична формула ама… ) поговорката - “Не прави на другите, това, което не искаш да се прави на теб”. Не е сложна според мен….

Тотална мизерия

Има няколко неща, които помагат на едно общество да се развива, да върви напред, и поне в някаква степен да се нарича “културно”. Едно от тях е всеки гражданин да се отнася с уважение към общото, да се старае да не го разгражда и унищожава ( щото не е негово копеле, него го болят ташаците за това, че люлката се троши… ), а ако може и да гради ( ако градинката пред блока е пълна с плочки от миналото лято, по които си паркирахте колите - отиди и ги махни ). Малкото си личи. Допълнение към това обаче, не трябва да си висша егоистична натура, защото не бива да очакваш някой да дойде и да връчи грамота. Според мен е редно след като се стараем да са ни подредени домовете, след като се борим да ни е по - качествен и уреден живота, щом протестираме и искаме децата ни да израснат в по - добри условия, то най - малкото може да използваме кофити ( дали сивите, жълтите, сините или пембените е все тая… ). Само, че не мисля, че някой от идиотите, който си мята плика с консервите, бутилките бира и самуна през балкона - щото знае, че някой друг ще му го прибере, надали има толкова акъл, че да отговаря на някое от горните изисквания. Безцелево съществуване на дребни душици, които обаче осмърдяват нашият живот. Тяна бе писала преди време за “Песента на торбичките” и сега гледам, че дърветата се оцветявам малко по - малко в зелено, и скриват полиетиленовата украса оставена от “You know who!” ( ама не е Волдемор :)…

Ха. Тук няма дясно-центриски диспут, нито призиви за обединение на Онова дясно или каквото и да е популистко изказване. Съжалявам, ако разочаровам. Тук няма да срещнете Надето Михайлова като плакат на стената. Тук говоря за ОНОВА дясно - Дес(н)ислава. Моето дясно. Близначето на лявата ми шепа. И какво ми го говори то…
Цинизма ми е простен тук.

Значи мисля си, че сексът е неделима част от живота ни, а ако твърдите обратното - жена Ви чете зад Вас и гледа пренебрежително ( и ти леко си го преместваш мръснико! ) или си домакина на ККЗПВСМ ( “Културният клуб на загубилите пишките си през Втората световна мъже” ), или сте стара учителка от западнало селско килийно училище. И тъй като сексът дава, продава и купува - въобще секса и “Илиенци” са дружки, какво купуваме ние като мислене от този продукт та го прилагаме у дома набързо?

Една чекия пролет не прави. Ама и десет не правят. Ровя си се аз из порнофилчетата из нета и откриват невероятно множество от кожени камшици, белезници ( ама баш като моите! ), шамари с крак и разни други неща, дето нямам сърце да ги опиша. И после чета едно интервю с една порноактриса например, или гледам PornWeek ( който не знае, въобще да не се омайва ами да гледа! ) и там поредната голодупеста “актриса” споледя, че реално тези извращения се правят само за пред камерите, а те - видиш ли!, били монахини у дома. А кой го гледа това?! “Арената” се напълни с пикаещи китайки в gang-епизоди. Баси! Това ли е секса? Това ли е масовата консумация? Не, не е правилният въпрос. “Това ли се прави в домакинството?” Или понеже е странно е и интересно само? А у дома плющиш жената, подпряна на старият “Мраз”, като нова комбайна тучна нива на сейтба? Значи сега! Аз се опитвам да намеря един нормален порнофилм, където като се прави нещо, се прави както трябва, а не посредством изгубената екипировка на Маркиз дьо Сад да мъча себе си! Толкова ли са опитни и пренаситени всички, че да се наслаждават на този продукт? Е, БББ ( бате-батенце-браточка! - Dr.Ted, копирам те брат ми! ), съдейки по сийдърите - яко им се кефят! Извратените вкусове са явно модни. Или има две обяснения - мъжкото у дома му е писнало от пенсионерската и се кефи като мравояд в посолството на Мравколандия, или верно му става. А сега четох, че сексмагазините бележат двоен ръст на продажбите. Познайте кой какво купува? Мъжете вибратори, а жените - порнофилми! Сбърка се света и секса, а лошото е, че все по - на мазало отива… А сексът е основна движеща единица на съвременният индивид, в една или друга степен.

За това аз си гледкам и си търся само качествено порно, където сексът е все - още секс, а не спояване на пластмасови атрибути с елементи на разсъждение….