Из думите на един мим…

Ами това беше - реших да събера и двата ми блога - фотографският и личният дневник в едно. Реших да се пробвам на собствени мускули, колко мога да изкарам, без да съм зависим и ограничен. Затова вече няма да се пише тук.

Който ме чете през RSS - http://peter.vanev.info . Това е новият адрес на блога ми, има си икона за RSS горе вдясно, която е асоциирана с feedburner, през който може да се абонирате за моите психо-футболно-музикални драсканици. Ще се радвам досегашните ми читатели да видя и там Изключително съм благодарен за дотук постигнатото най-вече на тях…

http://vanev.info - това е централният сайт Тук има линк към моят блог, моят фотоблог - за темата използвах тази на СХ и Лирекс, и черешката :). Има и линк към блогът на брат ми - който иска да го прегледа, изключително интересни неща пише. Като за психолог и бъдещ служител ЧР излага гледната си точка много добре.

Та…това беше за тук. Ще се чакаме на новото място…

След къмпинг “Смокиня”. Невероятен плаж! Боби Димитров във flickr

Имало едно време едни истински плажове. Една пенлива морска вълна, която се разбивала с нежен тътен в краката на невинно печащият се турист. Покрай тези плажове имало достатъчно на брой хотели, комплекси и бунгала, а летовниците пият бира и боцват рибка, докато смеха им се блъска в безкрайната морска шир. Имало едно време…Днес зелените поляни са заменени от сиви бетонни скали, пясъчната ивица е набодена като игленик от чадъри и изтласкана до критичният минимум от десетки басейни. Горските пътечки, видели не една или две любовни трепети, са видоизменени в циментови пътеки, по които минават влакчета, яхнати от щури деца и опиянени от отпуската родители. Е, това го има навсякъде, би казал някой домоуправител в “Младост”, какъв му е проблема? Но моля Ви се, какъв проблем - Несебър има над 350000 легла за туристи. А къде е градът ?!

Нормален процес в природата е, когато едно пространство бъде запълнено да последва процес на изпразване, с оглед неговото запазване и възстановяване. Нашето любимо море си е там, но трябва да се качиш на 11-ият етаж на хотела за да го видиш. Никой никога не обсъди реално въпроса ( или поне аз не съм бил там! ) - защо са ни толкова много спални на ниски цени и кошмарна инфрастуктура, като можем да имаме наполовината като бройка, но на увеличена цена и запазена природа? Но вече и на нашата улица изгрява слънцето, ако мога да си позволя някаква надежда. Малка, но надежда. При всичкото нищоправене последните години, сега с дълго чаканият закон за устройство на черноморското крайбрежие нещата влизат в рамки, може би закъснели, но факт. Да знам, че някой биха реагирали гневно на това, с изречения от порядъка на „Като съм вир вода вече, за какво ми е чадър!?“, но няма да са напълно прави. Това е малко песимистичен поглед на нещата, и е отказ да се съобразим с действителността. А всеки гражданин е достоен член на групата, като оценява дори и малкият напредък, а не го затрупва с многото пропуски.

Сега предстои да бъдат премахнати всички незаконно изградени обекти разположени по морският плаж. Към това така обширно и невероятно мощно звучащо словосъчетание са приобщени и временните постройки. Основно те. Това включва всякакви паянтови закусвални, кръчмета с много съмнителни гозби вътре и замърсяващи пясъка кафенца. Плажът ще бъде чист. Ще видим за колко обаче, защото разпоредбите не ловят вече получилите разрешение. Нарушителите били стотици, дори и повече. Ще бъдат. Дори и закъсняла, една санкция има смисъл, стига да се прилага. Хубавото е, че има и разпоредба да се рекултивират изоставените строителни площадки. Хотели няма да събарят за сега. Тях липсата на клиентела и печалба ще ги остави на безпощадните ветровете на икономиката да ги отвее. Малко по – малко…

Много е важно всяка инициатива да не бъде прекъсната от невероятната липса на вяра. А че тя липсва, това е научно доказано, това е епидемията на нашите географски предели. Приложението на закона няма да бъде само формално, а ще бъде реално. Срока поставен за изпълнение е много преди същинският сезон да започне и няма да дава възможност да се използват известни от миналото процедурни хватки за спасяване на кожата. Или сезона. Дано скъпи приятели. Дано това лято видим поне един чист плаж. Малко, но качествено.

“И бельото си дадохме…” Петър Ванев - Pierrot 2008

Доста нашумя темата за феминизма. Тоест - откакто Петя започна да пише в блога си, и Майк й направи една доста сериозна реклама. И колелото се завъртя - женското и мъжкото ще са винаги в конфликт. Просто защото ще има два варианта за това как да станат нещата. За това как стават нещата. За това как са станали нещата. А как са станали те сега?
Правенето на свирки
Това е една доста сексуална тема по принцип. Коментират се разни въртеливи умения с езика, разни смукателни двежения с уста и доста пърхащи ( баси колко готина дума! ) устни върху единственото категорично мъжко нещо на тоя свят. Не случайно обложките на повечето порно филми имат свирки за десктоп. Или задник, но това е друга тема. Тази чисто интимна двигателна функция е брутално иззета от мъжкото съсловие ( не коментирам сексуалният живот на гейовете, против който няма нищо против ) и впрегната в нещо доста грозно. Женската война за равнопоставеност доведе до това, че има освен изключително кадърни жени, и доста такива, които искат да успеят. Както вече писах - единственият проблем на жената е неувереността. И как реагират колегите? Вместо да се впрегнат и да покажат, че могат да работят и вършат работата си качествено, те пищят, че жените са толерирани ( тоест правят свирки на шефовете и шпакловат шефките, което са чисто чекиджийски мечти в повечето случаи ) и се почват едни наколенки, направо свят да ти се завие! Ако преди жените са се подмазвали за да спечелят правото да си тръгнат навреме от работа, то сега много мъже протъркват дюкяна на шефа само и само да останат там( и да демонстрират нулево КПД при ужастно много движение !). Все повече мъже възприемат угаждането до грозно безобразие като единственият начин да останат в ефир. Ей, братя - оставете жените да ни правят свирки вечер, а вие работете и се дръжте като хората, бахти!
Късите поли
Разбираемо е желанието да жените да са привлекателни, дори и в често биологичен смисъл - жената винаги е преследвана, и винаги е била обект на желания от тестостероновата половина на света. И това е родило мултимилиарден бизнес с козметика и невероятно красиви гледки по улицата. Но защо, мътните ги взели, има мъже, които се опитват да се докарат МЕТРО?! ( това май беше мечтата на жека Младост и Бойко Борисов, а не начин на изглеждане?! ). Жените трябва ( поради гореспоменатото обстоятелство ) да са привлекателни и атрактивни създания. Чисто социалната роля на мъжа е да ИЗГЛЕЖДА МЪЖКИ! Е как ще стане това, като има повече мъже с епилирани крака и задници от жените - членки на световната женска организация?! Плътно, прилепнатите фланелки ( S-размер ) са за да изпъкват красиви женски гърди и стегнатите им тела, копнеещи за мъжка длан, а не рахитични и “леко сочни” (?!) мъжки, намазани с гел и още 11 вида кремчета телца. Красивото мъжко тяло си личи по осанката, а не по колечеството гел в косата и пудра по бедрата! Ей, про-бекъмвците! Оставете женската аудитория да изглежда женски!
Футболът
Доста време бастион на “мъжкото”. Това докато Миа Хам не вкара гол за националният отбор на САЩ по футбол, не се засили и не си преметна фланелката над главата. И не лъснаха две малки, стегнати цици, а един странен ластичен сутиен и това движение вече не носи никаква сексуалност за мен. Докараха се нещата дотам, че един истнски футболист като Уейн Руни изглежда като неандреталец сред женският ( упс, мъжкият ) отбор на Португалия! Вярно, че в последно време женският футбол нещо е позатихнал ( или поне по всички информационни канали ) и се надявам така да си остане. Това е единственото място, където мога да се почувствам мъжки!
Това е резултат на уменията на жените да се адаптират, да успяват и да оцеляват. Ние мъжете си мислим, че сме заченати за директори, голмайстори, красавци и неоспорими лидери на свободният свят. Или само се правим, че си мислим? Къде останаха мъжките работи? Жените ги вършат. А ние мъжете какво остана да правим, мътните го взели?!

“Мечтата на софийският шофьор.” Всеки си има мечти…Петър Ванев - Pierrot 2008

Когато сядаш в ъгъла с чаша топла бира, леко усукваш на фльонга косъм интимност и вятъра на безумието минава като средиземноморски бриз през гладкият като морска скала мозъчен бряг, изпадаш в едно леко състояние на уединение, в което се сещаш за децата, жинЪтЪ и собственият си задник. И понеже виждаш всичко в едно постоянно кафяво - почти като стоножка с разтройство или просто мокета рано сутрин близо до очите ти, започваш да мечтаеш. Ето за какво например…
Деца без цигарен дим, алкохолни изпарения и тъпи бащи
Сериозно си мечтая да не виждам празногледи майки, с грим като на етруска царица при първата брачна нощ. Мечтая си около тия майки да няма чаши бира и водки докато “си играят” с децата, които ядат камъни от градинката или блъскат другите деца. А ако може да не бълват гнусни кълба цигарен дим в лицата на ококорените като невръстни шимпанзета бебета, които да се чувстват като в клип от ранното творчество на Микаеле Джаксон…Просто цена няма да имат. Мечтая си, ако майките са безотговорни и тъпи, то поне бащите им да не са опулени като мармозетки безгласни букви в семейството, и да могат - ако искат де, да коригират отвратителното поведение на жените си, които приличат на изхвърлени на бунището плашила. Мечтая си мъжете под чехъл да не се усмихват нежно, когато жената каже “Мен като ми се доработи, щъ е нещу от къщи, щото не ми съ бачка многу…”, а да се сетят, че този тон и половина цимент на техният гръб днеска значат двете кутии шарена Карелия в дробовете на жената и щерката.
Празни пътища, учтиви шофьори и внимаващи пешеходци
Уф! Както се вижда на снимката - направо мечта! Мечтая си тъпаците, които леко привеждат главица като бик в атака, присвиват очички като японец със запек, и натискат газта както син ултрас главата на чорбар в китно дворче в “Сухата река”, и преминават на толкова късно жълто, та чак червено, да не ме карат да бия спирачки и пия валериани после. Мечтая си да не се налага да подтискам разни вълни на насилие и канибализъм, когато карам по “Цариградско”, магистрала Хемус или локалното. Мечтая си като видя пернишки голф да не получавам сърцебиене, сравнимо със спечелена “Шампионска лига”. Мечтая си когато бамбито пред мен даде ляв мигач да не завива рязко от крайна лява в крайна дясна без да заподозре даже, че има и други будали на пътя.
Връзките на кубинките, в службата, в канцеларията…
Колко хубави неща могат да ти се случат ако нямаш връзки в тоя прогнил кошер, пълен със заблудени светулки вместо пеперуди, и с миризма на пълнен пъпеш с бира наречен живот ако си без връзки? Мечтая си да не се налага да търся хора, че да си поръчам нормален климатик, а не такъв дето ще ми хвърля семена на търтеи като натисна ЖЕГА. Мечтая си да мога спокойно да си пусна една молба в някоя администрация, без да изкарам вуйчо владика или братовчед по осемнайста линия в районната здравна инспекция. Мечтая си да отида спокойно на хубаво българско море, без да се налага да правя свирки на някой познат за да ме вкара в мизерна дупка до ММЦ-то. Мечтая си като работя и покажа, че заслужавам поощрение и повишение да не се налага да съм човек на брата на сестрата на лелята на етървата на шуринайката на лелинчото на шефа.
Въобще МЕЧТИ! А кервана си върви. Да продължа ли да мечтая или да взема да свърша нещо,а? А ти мечтаеш ли си?