“Животът е като поничката - вкусно, но с дупка” Петър Ванев - Pierrot 2008 *
Основното качество на клетката е, че е изградена от някого. Целта - тоест “клетко-съдържимото” не е толкова важно. Човешкото съзнание е най-силният строител на клетки. А когато едно уплашено човешко съзнание ( може и мързеливо ) реши, че му трябва оправдание просто строи клетката около себе си и нарича това “конспирация”. Тълкуването на понятието “конспирация” е просто - голяма група хора обвиняват за всичко малка група хора. Или съвременното тълкувание - доста социално мързеливи и интелектуално недоучили ( или преучили ) люде обвиняват малко социално неактивни и интелектуално неизвестни ( или неуставени ) люде за поразията. Или моето тълкувание - “з.а.в.и.с.т.” и “м.ъ.р.з.е.л.”.
Личността
Всеки изминава един много интересен, изключително дълъг и подплатен с доста преживявания път, по който трупа опит, печели и губи, защитава и превзема павета, за да върви напред или отстъпва назад. Едни го наричат “живот”, а кой съм аз, че да споря? Началната точка, от която тръгваш по този път е около 8 месеца преди да се родиш. От там започва пренаталната психология ( масово неразбрана ), преминава през педагогиката ( неимоверно подценявана ), продължава през психологията ( недоучена и жестоко неизследвана ) и завършва с психиатрията. На четвъртият етаж, втората стая вдясно. Онази с надписа “Данон и Емо Костадинов ще победят Буш!”. Значи всеки изминава собствен път и интересното е, че началото не определя края, НО краят е предопределен от началото. Тоест, това което започва все някога свършва. Дори и финтовете ( като балерина от Болшой Театр пред КПСС ) на Роналдиньо. Личността се гради трудно, но за сметка на това продължително.
Животът
За съжаление този път постоянно ни излага на стихийни бедствия - то не са кофите с еклери в яслите, то не са шарени фризбита в детската, то не са каки с къси поли зад пушалнята в джимназито, то не са колите пред “Неро” на Витошка, то не е стола на Хампарцумян… Въобще яко изкушения! И поради простият факт, че ако всичко хубаво беше общодостъпно то нямаше да е хубаво, а щеше да е боза с червен немплян пипер ( и щипка сминдух ), ние предимно четем за тях по вестниците и получаваме полюции нощно време. И си пеем Акага с “Вълшебен чук”. Може и да не пеем - аз може и да не пея, че комшията стреля много точно. Някой трябва да е виновен за това, че ние сме “масата” а не сме тези на “стола”. ВИНАГИ. Винаги трябва да има виновен - основен принцип в наказателното право. Сега гласуват даже и доброволци да има.
Заверата
ЕТО Я! Спасението! Причината моята некъдърност да е нищожен елемент в нечии план за завземането на света, основанието да се съмнявам, че съм роден с този 11-сантиметров уред за с(мях)екс и заплатата ми с финансовото измерение на едната шпица на джантата на ей-онзи гъзаря пред “Пица Хът” ( да му изсъхне никелиранията аспух дано! ). Конспирацията копеле! Колкото повече поумнява народа ( това не е типично българско съждение, нищо, че примерите са такива ) или разширява кръгозора си, осъзнава, че супер много неща не може да направи. Почти както аз и Мадлен Пенева, ама това е друга тема. Обвинява някого - масони, ченгета, банкери, политици, чеченци, руснаци, въобще… Защо? ( както пеят Авеню - “Защо повярвах?” ). Все някой трябва да е виновен за това, че опикаваш всичко около кенефа ( щото ти трепери ръката от чекии, а не от писане на домашни! ) нали? Аз пикая по тавана и не търся виновни за това. Трябва ли да завиждаме и проспиваме живота си? Какво правя аз ли? Опитвам се. Мен конспирацията не ме лови.
* Оригиналът на самата статия, снимката и заглавието тук .
