“Някои не спират да се надяват” Петър Ванев - Pierrot 2008
Това, което ще напиша малко ми се бълбукаше в главата. Не точно като виждане, а като начин да опиша това свое мнение. Защото мотивът да го напиша е един ( него ще го спомена ), но посоката, в която исках да я доразвия друга…А и може да бъда изкаран расист, знам ли? Идеята дойде от един мач. Който не знае - сериозно гледам такива работи, и се паля още по-яко. Първо да подчертая, че не съм расист, ама въобще, на каквато и да е основа. Неприязън, каквото и да изпитвам към когото и да е било, си е конкретно предизвикана. Това за инфо. Второ - долното писание си е виждане през моята призма, и не се страхувам от противоречащ коментар.
Имах си аз един много обичан отбор - “Арсенал” го именуват, от града на Нейно Величество Елизабет Втора. Много желание имаше в играта на тези момчета, много идея, много мъжко поведение и борба. Олицетворение на английският футбол. Но след като се преквалифицираха в приют за африкански газели и заложиха на тактика, която отива повече на нигерийски пехливанин ( смятай…) вече не виждам същият футбол. Виждам едно изкуствено напъване, грозна спортна злоба и липса на едно нещо, наречено спортен дух. Това се нарича освен изкривяване на спортните ценности - не само на футбола, а и загърбване на идентичността. В цяла Европа се павят спортни школи, най-добрите спортисти се отдават на преподаване в Европа, видни университети наблягат на борба за съхранение на спортният организъм. И представителните отбори какво правят? Съвсем сериозно инвестират в школи, най-добрите треньори, стипендии и студентски програми, и накрая купуват евтиният африкански ( или южноамерикански ) продукт. А какво се случва с изграденото дотук? Току виж се продало някъде по долните девизии или екзотични държави като България. Самата спортна култура на Старият континент се продава по този начин, но в онзи лошият смисъл. След време няма да има италиански, английски или испански отбори, а калабълък от паспортни с различен цвят. Но това не може да се случи без подследствия за самите страни - след 15-20 години може да се окаже, че няма национални отбори; че младежите не вярват, че ще бъдат стимулирани да се развиват в страната си, защото знаят, че ще бъдат изместени от “поредната африканска перла” или “бразилски бижутер”. Печелят сега, но губи спортът. И то губи яко.
Замислих се дали това е прецедент, или прост начин, по който се случват нещата? Ти градиш и инвестираш в нещо, то става някакъв образ със смисъл, и в един момент резултатът се срутва за сметка на нещо чуждо. Каквото и да градиш, в крайна сметка ще дойде някой друг и няма да потъпче граденото, а ти сам ще си го бутнеш. Дали се нарича мода или далновидност? Или абсолютна простотия? Ще видим..
