Непреходни ценности - Голфа и Социализма Петър Ванев - Pierrot 2008
Синдромът на голямата паламарка
Погледът е свъсен - като на Роки Балбоа на млади години, караш кола с 50 сантима над автобуса, в дясната ръка държиш гъзарска “Нокиа” и лявата се опитва да жестикулира към останалите невзрачни участници в двигателният процес на града. Опитваш се да се скараш на трамвая, че не се движи където трябва и се чудиш на оня със жълтото потниче що маха като препикано мушкато със смешният слънчоглед. Важното е, че ти си малък, паламарката ти също, нищо че джипът ти е като за авантгард на нашественическа армия. Лошото е, че сте много.
Синдромът на социализма
Някой неща не се променят - водата е мокра, Луната далече, и българската любов по социализма. То полицията не бе милиция, то ДС не ходи като катаджия из улиците по сенките, то не бяха пенсионерите основна движеща икономическа единица. Въобще умираме си да оплакваме как държавата не се грижи за нас, както е било по социализма! Скъсваме се да ревем, че държавата нищо не прави и тайничко си мятаме полиетиленовата торба с дамски превръзки пред прозореца. Ей! Коя година сме? А колко е часа? А вие какво правите тук?! Я марш да си играете…
Синдромът “Илиенци”
Вярно е, че от години въпросното тържище не е онзи рай за три потника “Найк” за два лева, но насаденият синдром остана. Масово се плюят евтините и некачествени стоки, всеки храни яко китайското карго, от списанията си записва адресите на “фьешън шоповете”, но после отива на “малкия мол” в махалата и си купува риза, панталонче и потурки за 40 лева. Общо. Това не е синдрома на малките заплати а на малките хора.
Синдромът “Шампионска лига”
Нали гледахте финала? Ако не сте - пропуск голям от ваша страна. Големите се биха, не спряха да драпат, схващаха се мускули през 10 минути, яки като конгоански горили защитници издъхваха и потъваха в локви пот, но не спираха. Треньор, който е изкачил всеки връх, признат рицар на короната, невероятно силен и уверен мъж, не спря да подкрепя, наставлява и изтисква своите момчета. Там имаше подкрепа между футболистите, уважение. Един наш отбор отиде в Шампионската лига и доста хора го плюха, че нищо не е направил. Не съм левскар, но и ЦСКА няма да мине третият кръг. Просто защото големите там вярват в себе си, а нашите - в Преслава и Азис
Синдромът “АЗ мога”
Едни хорица свалиха розовите очила, отмиха част от мързела, отвориха Гугле и си взеха живота в ръце. Опитват се, търсят, учат се в движение, но не спират да вярват. Когато обстоятелствата не им изнасят те просто ги оте*ават и си правят подходящи. Женят се ( и се мъжат - за феминистките ) и правят деца защото им харесва и искат, и ги е грижа за това което оставят след себе си. И носят вярата със себе си, напук на недоносените индивиди с характер на кърмачета.
Събирам си и други, като ги издиагностицирам ще споделя…
