“Да си част от впряга наречен брак” Петър Ванев - Pierrot 2008
Канех се да пиша няколко реда, когато приеха измененията в Семейният кодекс и особено онази част за “съвместното съжителство”, но поради чисто юридически причини не го направих. Просто не бях убеден доколко аз тълкувам материя, която от една страна не съм практикувал, и от друга - че просто не бях напълно убеден в правотата на взетите законодателни промени, тъй като за мен семейството е люлка на живота, спокойствието, развитието и щастието, и узаконяването на “липсата на брак” ми бе странна. След това се появиха поредните дискусии, свъзрани с това - но вяло някак си. После Ганчо Русев написа една убийствена статия за хомосексуалистите, брака и осиновяването и от дискусията там в мен се породиха още няколко неща за изказване. Е, дойде им времето да ги напиша. Ще се радвам да получа и Вашата оценка за изложеното от мен. И не се плаша от минуси, стига да сочат към плюс.
Нека изясним “семейство” що значи. Общоприето е в психологията, че семейството е основана на брака или кръвно родство малка група, чиито членове са свързани с отношения на взаимна грижа, помощ, отговорност и общо битие. Това е базата от доста време, и в нея например никъде не се изключва хомосексуалните двойки да се “сватосват”. Но от известните видове семейства, най-разпространеният такъв - “нуклеарното” ( или ядреният ) тип семейство се характеризира с 8 типа семейни роли - мъж и жена ( съпрузи един за друг ), баща и майка ( родители за децата ), деца ( за родителите си ) и сиблинги ( един за друг ). Тук се вижда, че така разпределени ролите показват защо ТОВА значи семейство и ТОВА е в основата на хармонично развитие на обществото. При Ганчо бе изведено заключението, че нормалните семейства не са гарант за нормално поколение, което е вярно, защото такъв гарант не е възможно да съществува. Развитието на децата се основава на родители, които искат детото им да се развива, информират се как може да стане това и се стараят да го правят. Защото всеки ( или почти ) иска детето му да успее. Разпадът на семейството като такова е абсолютно нормално на фона на видоизменянето на самата представа в обществото за него - през род, групово семейство, семейство от двойки, патриархално семейство, моногамно семейство и настоящият матриархат. Лошото според мен е, че на жената, на която е отредено биологически да е репродуктивната единица на биологичният вид “хомо еректус”, не й се правят деца а кариера, което просто води до разпад. А сега, вместо да се положат усилия да се стимулират хората да укрепят обществото като сключват брак, като си говорят и правят секс ( 99% от разводите започват с премълчани истини и пропуснатото чукане ), да се стимулират да правят деца и да се образоват, за да отгледат едни работоспособни и интелигентни бъдещи членове на това общество, държавата признава, че брака го няма, а има “съвместно съжителство”. Да има го “де факто”, но защо “де юре”? Работата на законите е да върви с крак със съвремието и да не изпуска нещата извън контрол. Една от причините според мен хората да избират да не сключват брак е именно свободата и агрегатното състояние на независимост, а принуждавайки ги да обявават този си факт на съжителстване и слагайки законови рамки се унищожава разликата с брака. Не напълно разбира се, но в основата си. Което не ме прави привърженик на този вид съжителстване, просто уважавам чуждото мнение.
Според мен съвремието се приема от една група хора като време, когато жената отлита свободна ( била ли е вързана ? ), децата са нещо, което трябва да се развива, но “почти” ( тоест има съпричастност, но няма качествени действия ), а мъжът трябва да се бори да си върне това, което му е отнето ( кое? ракията и салата?! ). Това са абсолютни простотии. Колкото повече информация имаме, толкова по-страхливи ставаме да не объркаме нещо и не предприемаме нищо. Колкото повече се поблазним от парите и блясъкът на живота, толкова повече преставаме да живеем, а имитираме. Аз съм привърженик на брака. Привърженик съм да работя и да ми е гадно, но да има защо. Не бива да се забравя, че “брак” произлиза от църковно-славянското “боркь”, което значи “взимам”, а “съпруг” и “съпруга” значат “впряг”. Хората са го измислили - не е леко. Остава в мен убеждението, че се бяга от това задължение…
