“Ето тук трябва да се върне Бербатов! Какви Албиони…” Петър Ванев - Pierrot 2008
Стоя си аз и си чета едно списаниице, когато стигам до последните страници, където се мъдрят коментарите за спорта. Не ми се ще да именувам списанието, нито автора, ама може и да си променя мнението. За себе си може и да е прав човечеца. За начина си на мислене може и да е прав, и следва да си го проповядва някъде в закътана пейчица пред блока, и да не си позволява да го показва пред хора. Най - тактично да си мълчи когато става дума за нещо, което надали е виждал отблизо ( футболен терен ), нерви и мотивация в нещо, което е гледал с интерес само на говорещата кутия с картинки инсталирана в редакцията( играта футбол ) и особено щом става дума за интриги в съблекалнята ( освен ако не им е подавал бутилките с вода … ). Как да е, не ми е това проблемът. Може и да е компетентен журналист, но малко се е окъкал с една статиика.
Не мо`е оня ти ми серсем да ми има мнение…я сакам да го върнем у локвата.
На фона на българите, които се стараем да знаем и да оценяваме обективно нещата, да имаме освен своя а и рационална гледна точка, и да сме позитивно настроени като вярваме, че падащите снежни канари от върховете ще се разбият в облаците и при нас ще вали сняг, а не лавина, журналисти, които поставят под съмнение малкото качество проявено от един на фона на други са просто жалки карикатури на пословичната ни завистлива натура. Има журналисти, които пишат за спорта от спортна злоба. Защото той има някакви пари и живее донякъде добре, но онзи ритнитопковец ( видиш ли, това било съвременно определение на футболистите?! ) имал хиляди пъти повече, него го познават по улицата и всички манекенки плюс гримьорките от канала на Майкъл Адамс ( да, фьешъна ) биха му направили ключ на … малкият футболист с език. И после биха го отключвали. И заключвали…И така нататък. Критиката във въпросното списание е насочена към нашето дръгливо капитанче на националният - Митето от Благоевград. Прави значи въпросният журналист равносметка колко непосилно било за момчето ни да носи капитанската лента ( понеже той преди да стане журналист е бил такъв и знае какъв чепат е да я носиш! особено като трябва да мотивираш няколко човека да гонят топката! ). Но не това е най - важното! Митето Бербатов трябвало да спре да блести, защото другите бачкали а не блестели така като него. Той бил най - непродуктивният национал, а на Мартин Петров и сие свършили всичко. А когато Мартин го именуваха всички “Българина” защото му бяха смъртно обидени, понеже им го каза в очите?!
Един за всички, всички за един! Ама ако може един по един…
Аз пиша това по късна доба, захапал една бира, пуснал съм си “While your lips are still red” и не мога да спра да се ядосвам на елементарното в човека застанал зад неговият си компютър и написал тази статия. Защото мен ме провокира неговата. А него? Хаха, друже, знам - едно изказване на Бербатов : “Редно е и другите да поработят, не може няколко човека да носим отбора.” И тук малкото журналистче си е наместило кръглите очилца, сипало си е една първачка за мотивация, запалило е едно хубаво мелнишко тютюнче и е излязо цялата си злоба към един мъж, който в случая е казал, че не върви всичко както трябва, но и не бива само него да гледат, тъй като те са отбор. И тук българското око на журналиста е трепнало, под трептящите клепачи е напъплила една събираща сили сълза - “Как така той ще е по от другите?”. Издигнати са в култ случайни изцепки на различни футболисти за сметка на неговата игра. Няма грам футболен анализ. Не може той така да ламти за пари, а другите да стоя в калта, горките! И този журналист започва да мята едно ласо и да дърпа Бербатов надолу за да не се отличава толкова от другите…Няма футбол. Има българщина. Дребничка, но забележително силна.
Евала Костадине, евала Каменов! Поклон!
