Има момент, в който пишейки в първи род, единствено число не си най - важният в изречението.
Имаше дни, когато слушах Spice Girls, а сега се унасям в мисли на Nightwish.
Имаше дни, когато се сърдех за щяло и нещяло на другарите, и се правех на разглезена госпожица.
Имаше дни, когато спокойно ставах в 1200 и пиех бира от 1400 на кафето пред нас, докато лениво хвърлях зара на таблата и чаках някой дюшеш.
Бяха. От днес животът ми има смисъл. От днес аз съм горд. От днес моето време принадлежи на едно малко съкровище. От днес моите знания става и нейни. От днес стават от прост пияч на бира начинаещ родител.
Днес се роди Виктория Ванева, моята дъщеря. От днес аз съм родител. От днес аз имам да гледам напред…
И не е за мен само. Не е и за мен и жена ми. А и за нея….
Аз съм…точка. Ние сме.
