“Географска идентичност” Петър Ванев - Pierrot 2008
Има една особеност на живота в нашата мила Столица, на която някак си вече ми идва да й обърна внимание, а не само да я заобикалям като бултериер - шизофреник в тъмна улица. Има нещо, което винаги ми е бъркало животеца от както записах пустото висше и си взех дървената сопа, нарамих на нея каца сирене, малко опушено бутче и един самун и поех по дългата равнина към Града. И посред поляната се спрях, и докато си го изтръсквах се чудех : “Аз селянче ли съм или гражданче?”
География за начинаещи ( като порно без пари, ама не съвсем )
Тук не го и мисля много. Има населени места с определено по брой население, което по брой го нарежда в графата “град”, има и такива, които са “села”. Тоест, жителите на едното са граждани, на другото - селяни. Нали? Друго тълкувание на думата селянин няма. И няма и да има.
Възпитанието в отделенията
Едно от първите, основните и най - интересните права, които дава демокрацията е свободното придвижване. На пари, хора, умове, добитък и интернет трафик. Простичко! На когото - където и както му харесва, и как може да се оправя. Ама демокрацията не е само у нас бе братя! То туй го има и като минеш Костинброд! И там има трафик ( човешки ) от мало към голямо населено място. И в добрият стар Лондон ( почти си спомням как чаткаха копитата в тежката мъгла, докато аз леко подръпвах яката на сакото си и дръпвах тежко от лулата, подпрян на каменният зид в парка….) сигурно се оплаква от пренаселване. И Париж, и Ню Йорк ще да са така. Или? Там сигурно има отлив. Напускат за да отидат да живеят в “Слатина” и да работят в Мтел-а в Мол-а. Нали? Баси как ги познавам тия работи…Всеки голям град страда ( чисто инфрастуктурно ) от наплива на нови жители, поради много чисто икономически причини. И като щипка сол - малко образование и факта, че в Столицата е съсредоточен “мозъка” на държавата. Малко или много. Еднакво лесно е от София с опит да отидеш да работиш в Русе и обратното. ( Не така е било преди години, когато в София са идвали основно строителният елит на България! ) Родината е съвременна държава и предлагането, и търсенето на качествена работна ръка не е зависещо от географските координати, има го почти навсякъде. Работата по селата дава храната на града, и съответно голяма част от парите на града, отиват като пазарен резултат към селото, за да се започне цикълът отново. Селяните са толкова различни, ама сигурно и ние им се струваме така. Дънди си му беше добре в Австралия, ама го разбра като отиде в Щатите…Но! Аз не съм говорител на бюрото по труда, нали?! Значи има нещо друго. Прави ми впечатление ниското първосигнално държание на някой хора, тяхното възпитание….
Аз съм селянче, обичам с голфа да си джиткам…
П-Р-О-С-Т-О-Т-И-Я! Или нещо по - ценно : елементарно. Това е поведението, или думите с които аз смея да го опиша. Това цари от години в София, и запълва свободните места в градският транспорт, въздуха между коктейлите в баровете по паветата, пейките по градинките в Люлин и Младост, магазинчетата по моловете в Лозенец и Слатина. Едно невероятно чувство за изкуствено превъзходство, което се трупа, надгражда, едно снизходително поведение, изразяващо “нещото, което трябва да се обвинява за шибаното положение, в което съм”, за собствените си несгоди. Едно невероятно комплексарско желание за унижение на хората - като мен, дошли да се опитат да станат някой ( да имат хляб или друго подобно ) някъде другаде. София предлага. Защо да не се възползват? Защо варненци, пловдивчани, бугразлии или русенци не са толкова гнусни в критиката си към прииждащите хора към градовете им? НИКОГА няма да го разбера. И не защото съм от Русе. А защото уважавам другите хора. И защото просташката постъпка те прави простак, а не селянин.
p.s. Не желая да коментирам торбите с боклук от прозорците, защото това за сефте го видях от софиянец в зоната, така, че…
