“Седя и старея” Петър Ванев - Pierrot 2008
Четох едно интервю на Нико Тупарев, в което той определя идващото поколение като беззъбо. Не е първият, надали ще е и последният. Само, че стана поредният, а това на мен ми е достатъчно. Какво толкова му е на новото поколение и какъв му е проблема с нас?! Григор за втори път споменава за това с удивителна търпимост, въпреки, че първосигналната аларма на децата - блогъри работи безотказно. Непрекъснато се говори за децата, учениците и студентите, колко са били глупави и недоучени, как в домовете не се възпитават на нищо и елементарното добро въпитание им е чуждо като ДНК-то на земноводно на Марс. Да де, но така са говорили и нашите родители за нас и нашите набори. Дали всъщност?
Преход между поколенията се осъществява на няколко нива - информационен, технологичен и културен. Най - общо де! Информационен - начини за добиване и обработване на информацията, и отпадане или изграждане на нови предразсъдъци при анализирането на вече придобитата информация. Технологичен - радиото и видеото, и стига толкова примери. Културен. Точка. Последното ( като математик - лайк ) е сбор от първите две, плюс тайна съставка. Културният преход никога няма да се хареса на отиващото си поколение и никога няма да бъде разбрано от идващото. Това е факт. Но в един момент, когато елементарни факти и събития станат мистика за учениците, когато правото е право само защото е право ( а не седнало - игра да думи ) за кандидат-студентите, а 12-годишните пикли в тролея си говорят за пишки, то преходът губи своят нормален смисъл, и остъпва място на един прост въпрос - “След мен какво? Потоп?”. Всяко следващо поколение се кланя на някаква си негова идеология, има някаква линия на поведение и преследва негови си мечти. Ама това следващото преследва като бясно идеята “Да си хай-тек и да си гъзе.” Винаги следва да има нещо съзидателно в идеите на хората, ама идващите след нас са деструктивни хорица. В бъдещето, в България, семействата са щели да станат по западен тертип - машинално работене и отглеждане на деца. А сега как е? Немашинално? Имал съм толкова брутални сцени с ученици и техните родители, че просто не ми се говори. И то не от постъпките на децата! И аз съм бил тинейджър, и съм палил гуми и съм чупил прозорци, и съм псувал и бягал от разгневени продавачи. О да! Но родителите ми не отричаха това ми поведение, те се стараеха да ме предпазят от вредните му изпарения и да ми покажат гнусните грешки на ежедневието. А сегашните родители стимулират децата да са своенравни и необразовани тапири. С едно - единствено нещо ( това е като рекламата на бат, Джони “Крачещият” Уокър ! ) - с пасивност и страх от последиците! Мълчат, за да не стане по - зле. Ей, ама като те е страх да й беше свършил на циците бе тъпак! Работата била важна! Да бе. Сегашният преход няма да е преход, ама ще е подлез. От едно търсещо общество със скритото наследство на комунистическата идеология, ще видим едно геъмърско и високо технологично поколение, което ще срича и пише супер грозно с химикал. Което ще го вдига само след три шота, и ще ходи на театър за да се хвали, че е видяло на живо Алекс Сърчаджиева. Последващото поколение ще е това, което ще избяга от този отрицателен стереотип и ще търси самоусъвършенстване. Защото лапетата след нас са всичко друго, но не и обещаващи.
А ти какво ще го направиш? А освен, че ти пука, дали имаш представа за какво става дума или просто ти е през оная работа? И ти ще станеш дядо, О!, велики покорителя на дансинга на Син Сити! А тогава?
