Из думите на един мим…

Чиста проба нарцисизъм! Петър Ванев - Pierrot 2008

Правилата на Майк:
1. Посочвам идеята, посочвам посочилият ме, посочвам албумите (които бих взел на самотен остров с вечноживи батерии) - 7 на брой и предизвиквам. Значи:
2. Мястото, където се роди острова.
3. Владислав Димчев
4. За албумите:
Ще ходя до този остров. На острова на мъченията - музика без ток ( Майк - онова за батериите и годините живот не го вярвам брат! ). Все едно съм с тир “Cohiba” и нямам огънче. НО! Тъй като музиката живее в мен ( по един или друг начин, наблюдаващите ми лекари не са сигурни ) докато я слушам, то хубав OST на хубав филм е нещо, на което няма да спра се радвам. Там намирам образа, който искам да стана днес докато си насапунисвам главата сутринта в банята. Въобще, всеки търси и намира себе си в музиката. А аз? Значи - филми, музика, образи и действия. И аз там някъде…
1.”Mambo Kings” - Много страст, много мъжко, много истинско. Много Куба.
2.”Pulp Fiction” - Добрата и лошата страна. И жената по средата. Тарантино.
3.”Blood Diamond” - … стенещи във воят си африкански ритми. Инстински филм.
4.”Brave Heart” - Шотландия. Дойстонство. Лидер. The Bad Guy. Тя. На фона на голи мъжки задници на голото поле - яка философия!
5.”Gladiator” - И сам войнът е войн, ама без подкрепа си е умрял такъв.
6.”Akira” - Лудост. Техносветлини. Приятели. Tokyo by night.
7.”Ally McBeal” - Жива. Забавна. Като леко смигаща руса проститутка на края на бара в задимен диплотически клуб - Винаги има цел!
8.”Fighting Temptation” - без захарта. Нахаканият плейбой и стъпилата на земята жена. И госпъл. Hallelujah!

5. Предизвиканите ( Майк, хайде да са поканените? Като поканиш повече хора на този остров, ще стане Mike Ramm`s Ibiza Party? ) - едни достатъчно интелигентни и интересни хора, в чийто блогове не се среща много музика - този остров също

- Петър Стойков a.k.a. Longlanlon; - The True Life Idiotlogy a.k.a. Mindbolt; - Един личен и питащ поглед към скапаният глобус и Тихомир Димитров.

Снимка: Петър Ванев -Pierrot 2008

Суперневрозно кюфте съм по принцип, да - кофти ми е, нещо. Изключително емоционален, граничещ с хлапе, току що влязъл на Секс Феста с фалшива лична карта. Притеснителен съм доста над нормалното, ама ми личи като на негър шоколадово леке. Имам ясни приоритети в едни неясни дни. Обичам силно. Друго важно: влагам адски много в едни приятелски отношения. Много. Това бе кратък опит за биография. А защо я пиша ли? Ами защото ми дойде вълната. Нали знаете - като се натрупат поредни емоционални вълни с висок интензитет на една и съща тема се получава нещо. В моя случаи - публикация.
За мен има няколко момента в едни “приятелски” отношения, където си проличава кой - кой е. Дали си “Беглецът” на Амнистия или лирическият герой в “We can win the race” на Modern Talking.
Нуждата.
Според мен един приятел няма да чака никога да му поискаш нещо - дали хамалска работа, съвет или учебника по Социология. Той понеже те познава, ще сподели с теб, че мисли, че имаш нужда от нещо. И ще ти го предложи, без да те пита дали може. Ти ако сакаш. Той достатъчно добре те познава, за да предположи че има нещо от което се нуждаеш. Другата страна на нуждата - приятелят ти няма да се оправдае с “Що не се обаждаш бе?”, а ще предположи “Ти сигурно още си махмурлия?”. Добрият приятел е градивен критик, а не деструктивен зрител. Приятелят ти има нужда от теб, както и ти имаш нужда от него.
Семейството.
Ти знаеш кога на сестрьонката на авера й идва, а той знае на брат’чеда ти проблемите с антивирусната ( НОД32 - как да няма проблеми?! ). Приятелят ти е част от семейството ти, те го познават и той ги познава. Самият той - ако например го поканиш за кум, следва да се чувства достатъчно близък и да е болезнено искрен с теб. А ако ти е кум следва да те зачита, уважава и помага, а не да се крие зад нечии рус перчем като лада петица зад новата хикс петица. Той трябва да ти е болезнено близък и да изпитва почти родителска обич като ти бие шамари след поредното омазване с бира, ликьор и изветряла кола. Той трябва да знае какво става у вас за да е истински приятел, иначе ще е добър партньор на канаста събота вечер.
Момента с бирата на пейката.
Раздумката с другарчето е най - пълноценно изживяното време, след секса на абитуриенстката и боят на 15.09 девети клас в двора. Тогава можеш да споделиш защо не ти пускат дупе-любов, защо не можеш да спреш да се предоверяваш на хората и да им помагаш, или още по - лошо: решил си да минеш на Internet Explorer. С приятелят е редно да изживееш времето, а не да го губите заедно. Той не трябва да те разбира, а да иска да те разбере. Може и да гледате как русата бимба се опитва да паркира “Фиеста”-та и да мълчите дълбокомислено. Въобще това е времето, когато можеш да си го излееш и да знаеш, че ще ти мине. Знаеш, че ще те изслушат и разберат. Знаеш, че имаш другар насреща.
За предразсъдъците:
Това горното са случайни редове. Безсмислени. Всичко е въпрос на усещане. Въобще… приятелят ти трябва да се чувства такъв за да го мислиш ти за приятел. Приятелят ти трябва да е искрен за да е прав. Приятелят ти като ти стане кум не ти става любовница. Ти не си трошиш главата с грешни мисли какво ли е искал да каже. Не трябва да се криете, щото ще се хванете. Не бива да има неизказани неща и излишни вътрешни дилеми. Премълчаното се чува най - силно, а вътрешните дилеми валят като шотландска градушка. Или сте приятели или не сте. Или гледате в една посока или не. Просто е…

Снимка: Теодор Петковски - неизвестна дата, локация - и какво е търсил там.

Тъй като не бива мъжката част от човечеството да остане с впечатление, че жена ми ме кара всяка вечер да пиша в три екземпляра отчет, че й искам разрешение да чета насаме “Maxim” и когато отивам на бира - то е с още 4 майки в кварталната сладкарница; ще си позволя един лек долен ляв по гримираните муцуни. Абе два шамара с крак така да се каже, и силикона се пръска из стаята като блянът на “Белите Орли” - Плевен за титла във А-група. Въобще, жената е незаменим елемент от живота на мъжа, но той не е само жени все пак, нали? И тъй като двамата с Mindbolt сме решили да напишем не една, а няколко оди ( баси, множествено число! ) за Жените, част от мен възропта. Изпиках се в мивката, пих от бутилката оцет, ядох чесъна цял и небелен, изплюх се на собственото си предно стъкло и си изчистих ушният си елемент пред салона за красота на “Визаж”. Рекох си - “Абе мъжо, ти що така си траеш? И ти имаш положителни черти! Я дигни главата! И двете, копеле…”

Мъжът е силната половинка, а жената - слабата. Да бе. Един шамар от жена боли сто пъти повече от три поредни вечери на тотален knock - out в дискотеките в Студентското селце. Мъжът бил рационален, а жената - необмислена. Ехо?! Един мъж купува прехвалена техника, помпозни списания и евтини жени, а една жена получава скъпа техника, шикозни списания и качествени мъже. Освен Любка от “Б” вход - на чичо Ангеларий и леля Мурцилка, и онзи Гаро - Аспуха - ама тя си е виновна овцата!!! Само, че за да заслужи тези хвалебствени слова и безконечните куриери с алени рози, Ж трябва да се потруди. О да! Много…

Мъжът има една основна роля на този свят - да ГО крепи, та Тя да седне.( Кавалер е диването, нали? ) Ама за да е толкова велика, Тя има нужда от мъжки ръце, които да носят щита и да я разхождат бавно по калдаръменият площад пред робите. Колко бройки М успяват да убедят своите екранни половинки ( респективно - Ж ), че заслужават нужната почит ( топла бира и студени чаршафи… пфу! ) и постепенно да докажат, че са достойни мъже? Малко, за съжаление. Коментират се “рядки” кавалерски прояви, “случайни” искрени мъжки комплименти и “алкохолни” тридесет минутни се(кс)анси. Много малко мъже правят необходимото за да заслужат “свирката на своят живот” съчетана с “мусаката на годината!”, а не бива да е така! Дали ни е страх от агресивните и борещи се за права горгони или мънкаме на мордорски ( a.k.a. un-official LOTR language ) пред нежно оголеното вратле на колежката? Не мили мой - тях ги е страх ние да не се страхуваме. Писнало им е от страхливи и притеснени мъже, които да се страхуват от това да тропнат по масата и да си поръчат Джон Даниел’с без лед. Ние прекалено се подмазваме, прекалено наблягаме на задоволяване на женските прищевки и доставяне на елементарно удоволствие, че в един момент гаджето ти си мисли, че ходи с подаряващо й букети дилдо. Тъпо се получава нали? Друго е да кажеш, че в събота следобед си на дървеното пред вас, и с Иван от третият етаж ще гледате как Бербатов гали топката, а вечерта си с Иво, Пешо и Стамат на по бира с чам-фастък на диско. Да станеш в неделя рано сабалем, и вместо ароматна закуска да й поднесеш списък с продукти от сервиза на Владо, щото ти ще си зает да лепиш гърнето на старият Кадет.

Въобще има толкова вицове за груби и недодялани мъже, че самите те станаха рядкост. Аз понеже съм женен и жена ми върти бухалката като питчъра на “Red Sox” зад мен докато пиша, не мога да си позволя да съм груб. Нали се сещаш? Нещо реванша не се получи и отива на 1,5 - 0,5. Тъпо, ама факт. Ще измислим нещо друго ние бандата….
Въобще, мъже дръжте се мъжки, щото иначе ще сте женски.
“Мила, може ли да си сипя още биричка или ще нацапам измитите плочки докато стигна кухнята?”

Снимка: Петър Ванев - Pierrot 2008

Анонимността развихря омразата, анализаторските умове, конспиратоските агенти и самотните ръкоблудци. В интернет тя ражда доста странни събития, постове и коментари почти номинирани за Пулицър, както и омраза, достойна за австрийска опера и руски диригент. Но анонимника дали си помага по този начин или се целува с най - големият си враг: факта, че е никой?

Петър Стойков писа за правилата за добър блог. Едно от тях е “Бъди уникален”. Е, анонимността те потапя в море от такива драскачи като теб. Спамъри. Преди месеци бяха хейтъри ( ах, как ми харесва тази дума… ), но с моето все по - задълбаване в блоговете и онлайн източници на информация те стават просто спамъри. Както дразнещата реклама, така и тях ги подминавам вече като сфетофара на малката квартална уличка - ненужни, но съществащи грешки. Що правят анонимниците в нета? Даже Иван Бедров осъзна на своя глава колко са дразнещи…

Четат какво интересува другите и пишат коментари колко е гадно, и сочат какво ги интересува тях. Анонимно, защото ги е страх да си понесат тежестта на думите, истината на критиката и необходимостта да погледнат в себе си. По - лесно е под “Annonymus” - така вътрешно се успокояваш. Те четат какво се случва по света и пишат за поредната страница в юдею - масонско - депесарско заговорничестко списание. Четат за IT нововъведения и технологиии и пишат за войната на машините, загубата на идентичността и всездесъщият контрол на сървъра на Гугъл. Да бе. Душевна чикия ли си правят тези типове? Помагат ли си или задълбават болестта си? Какво кара един човечец да се подпише “Annonymus” или “Dr.Stefam Cholakov” и да сипе огън и жупел, социално праведни критики и анти-креативни решения на житейски проблеми? Основна цел на “Новородено 0123″ в “Майчин Дом” е да се превърне в “Някой без номер”, който да е познат - т.е. човек, личност. Поне така аз ги виждам нещата. Но когато пътя ти кривне, ти се спънеш в нещо и паднеш в бостана, и вместо корона имаш размаза диня и тъп поглед, редно ли е да се подпишеш “Киро от Кирия” и да плюеш Бат’Бойко за дупките - щото така е модерно?. Анонимността тежи, защото вместо да лекува основният проблем в скапаната ни народопсихология - овчедушието, тя му сипва чисто нова тор, полива го с най - минерализираната вода и го храни за нови и нови подвизи. Анонимни разбира се. Обърни се, кажи, че е скапана работата, аргументирай се. Като те напсуват, че си тъп, обясни, че жена ти се е изчукала със съседа и верно ти е тъпо. Ако не се разберете, пробвай пак. Живота е декорация от загуби върху гердан от победи. Няма как. Ама се иска врат, на който да се сложат. Интернет вместо да просвещава - оглупява тези люде за съжаление.

А какво правят те, докато ние пием бира и се чудим как и какво да направим, за да ни е по - добре? Предполагам, че анонимничат просто…

Това е като един букет за жените и една топла бира за мъжете, но това е и живота. Комплексирани и глупави мъже, както и страхливи и безийдейни жени да не четат - файде няма да има.

Колко пъти някъде където има стоки, Мъжът взема едно решение, а Жената - тихо промърморва нещо противоположно, което М категорично отрязва. Касата - плаща се. След седмица у дома - М влиза гузен в кухнята, носи празна чаша бира, напълва я бавно и някак си обречено от пластмасовата бутилка в хладилника, обръща се и сякаш от преизподнята се чува шепот - “Права беше. Нищо не струват.” и се понася обратно към мача по Диема. Все повече М се натъква на нещо много странно, което реално си е било част от ежедневието му винаги, ама той като Председател на Племенният съвет на Приматите чак сега разбира - Ж е доста често права. Е, за онези вицове за мутресите и русите жени - и тях ги има. Но М доста късно осъзнава реалността за съжаление. Вследствие редица случайни или не толкова фактори, М вижда, че Директорите са основно други М, а отдел “Планиране” - пълен с Ж. И се замисля почесвайки се на балкона, докато си дръпва леко от никотиновият боклук и бавно отпива от домашарката.

Това не е ода за превъзходството на Ж над М, щото базовата поза е обратна. Просто съдя по мои и на другарчета случки - Ж през голяма част от времето си вземат правилни решения, но през още по - голяма част от времето не могат да убедят М, че това не е празнословие. Което всъщност е и основният проблем - липсата на достатъчно воля и методи за аргументация от страна на Ж, както и разбира се - на достатъчно желание за изслушване и замисляне от страна на М. То е лесно да слушаш новините и да мислиш за работни срещи и проекти, но не вреди от време на време да се заслушаш в мнението на Ж. Спонтанният въпрос към Ж има два възможни ефекта - на онзи със тъпият поглед и обърният гръб няма да обръщам внимание. Та, Ж отговаря както майка я е родила - може после да се хване за устата, но доброто е сторено. Доста често ми се е случвало така да избирам дрехи и аксесоари - питам директно продавачката или клиентка в магазина, и досега не съм грешал. Но никога не съм пропускал да попитам и “Защо?”. Има два ключиви момента - да попиташ Ж като покажеш, че те интересува мнението й. Просто е, защото Тя винаги усеща когато я слушаш като обедният блок на Хоризонт. Второто е, мнението на Ж да е конструктивно, смислено и упорито. Замислете се драги М, колко пъти Ж Ви е правила отметка, че това не е добра идея - не само за покупка; но не е имала достатъчно жалание и думи да се аргументира. На мъжа му обяснявай остро и използвайки смислени думи, а на жената - с краен резултат. Биология, какво да я правиш. Значи, на един М трябва да му се обясни защо неговото решение не е най - правилното, къде греши и да му се потрети. М от своя страна трябва да изслуша, да претегли и осмисли ( важната част - режисьорът се изпотява от напрежение! ) и тогава да отговори. Ж има склонност да вижда в детайли неща, които ние никога няма да видим. Но няма нашият инат да ни ги покаже.

Хей, дами! Бъдете по - упорити и по - конкретни в съветите си! Колеги - слушайте жените си, ако не Ви харесва мнението й - кажете защо, а не сумтете. Много просто.

Този път ще представя две музикални събития за мен, за Вас може би отдавна известни и вече ежедневие. Но, по - добре късно да ги открия, отколкото да тъна в невежеството си.
Първо Ви представям една хърватско - словенско - кубинска група - “Кубизмо” ( Cubismo ). Оказа се, че същите са вече ветерани - вече дванадесета година разнасят неувяхващата слава на онова заведение в Хавана, като го смесват с хип - хоп, рок и етно. Бях изключително изненадан, че даже не бях чувал за тях, но едното ми музикално гуру - Дон Вито, сподели, че тяхна музика не е официално представяне в България никога. Проверка в Google потвърди донякъде тези думи. Разбрахме, че техен диск струва 10 Евра в Белград, но не сме намерили кой да го купи ( on-line дистрибуцията куца за момента… ). Да се свали техен албум или песен от нета се оказа невъзможно - тотална липса. Аз имам 10 парчета и смятам да ги споделя с Вас в моята музикална кутия. Значи, групата свири тихична хаванска музика, леко примесена с джаз, като това им е основата. От там следват невероятни импровизации и гостуващи звезди. Трудно можеш да разбереш, че слушаш наши почти-географски съседи, докато не се включи Шабан Байрямович …

След това попаднах на победителката през 2006г. в американският Music Idol - “America`s got tallent” - Бианка Раян ( Bianca Ryan ). Оказа се след като се разрових в нета, че е доста известна - втори минус за мен. Значи девойката е родена след Българоското Лято - 1.09.1994г. във Филаделфия, и решава да се пробва в AGT , където просто ги разбива всичките с гласа си. Трудно е да се прецени дали прилича на Марая Кери отначало, или на вокал на госпъл хор. Дано не са прави като твърдят, че след пубертета гласа се изменя - въпреки, че всички знаем, че е така. Сега Раян е експлоатирана невероятно - в краят на 2007г. привършва турне в 30 града в Щатите, и много рядко прелита океана за да пее. Вторият й албум се казва “Защо не може да е Коледа всеки ден?” и е на пазара от миналият ноември. Дано успее да съхрани гласа си и себе си, защото на 11 да влезеш като звезда в американският шоубизнес в повече случаи означава на 20 да си завършена емоционална развалина и маша в ръцете на продуцентите. Стискам й палци!

Приятно слушане!

Ако на някого не е станало ясно, то аз съм интересен футболен фен - изолирал съм се тотално от футболна България ( порно и идиотщина са две различни понятия!), но нищо друго не може да ме запали така, както простотията в нашият футбол. И ако известно време имаше затишие, се оказа точно пред буря. И то не една, ами две.

Ще се постарая да не съм максимално обиктивен, изразявайки що е това, което ме скъса от смях и рев. Значи пил си кафето ББ ( Бат Боби ) Михайлов, почесал се по темето, пошляпнал по дупето прекрасната си жена, дал бакшиш на чистачката Минка, и решил - “Не може мене да ми е добре, а на Вуте да не му е зле!”. И назначи Пламен Марков за национален селекционер. Реши, че Вуте ще му е адски тъпо ако са двама шопи в една лодка, с едно гребло - и викна Чичовото за помощник. Първоначално побеснях. После се смях. По едно време съзрях уникална прозорливост. После стана тъпо…

Чисто футболно ще обясня с три изречение. Марков е най - страхливият треньор, който световният футбол е виждал. Ако топката се разсърди, че е кръгла, то той ще й даде право на избор на форма. Любо Пенев е бизнесмен, бивш приемливо добър нападател, останал в историята с една грешка ( не, не е раждането му ) и абсолютно никакъв опит не в администрирането на отбор, а в чисто спортно - техническото му ръководство. Комбинацията от тях двамата е сравнима с назначаването на куцият ливърпулски докер Джонатан за първи кралски жокей.

Но това е нормално. Футболно ние почитаме сърби, богопомазваме шофьори на сафари-бусове и плащаме 1 % от БВП на неуспели спасители от неохраняемият плаж
на южен Сау Пауло. А нищо не инвестираме обратно. И не говоря за футболисти. Треньори и ръководители - това ни е проблема според мен. Посредствеността във футболната ни действителност, липсата на инвестиционни планове и безобразното ръководство на БФС ( откъм чисто методически контрол ) са причина ние да нямаме един умел ръководител, един съвременен стадион, един съвременно мислещ и експериментиращ треньор, и разбира се - една съвременна футболна политика. Да, политика. Не може Стоичков и Пената да са ракети носители цял живот. То свърши горивото братче…
Ех Боби! Уф Михайлов! На никой в БФС не му пука за това къде и какво учат треньорите ни. Това във ВИФ не го броя - неконвертируемо е образователно заведение, което даде диплома “клас А” на Стоичков. Дори и относително успешни ръководители - без опит, но с желание; са прогонени от тъпа и пияна публика.

Какви еврофинали, какво световно?! Ей! Няма да ми мине ( дори и “Дунав” да влезе в челната шестица на А-група ), просто защото ми пука…Не може събота да гледам английската Висша Лига, а в нашата такава да играят Кривопасов, Вратаря-бъчва, Нападателят “Един Гол” и Защитникът “БИАД”….Не става.

Ходещи анаболни комплексарчета, които освен, че виждат голи жени по - често и от Васил Къркеланов, се радват и на завиден социлален просперитет и уважение. В неговите най - чисто финансово измерими класификации. Дали защото са лош спомен от “ерата на анцунзите” или защото е онази с крака, като телеграфен стълб и устните на Анджелина, му е първа приятелка?

Момченцата с късите фланелки през демекври, скрити под плътни пуловери и модни якенца с пухче на яката, са непреходен еквивалент на манекенките - залагаш на това, че изглеждаш като хондата на съседа, а си с двигател на алекото на дядо си. Винаги арогантни, рядко сговорчиви - освен за някаква модна тема, например новата фотосесия на Рони Колман или Любо Лежанката. При цялото ми уважение към билдърите, просто има една прослойка от тях, които ама са много жалко-смешни.

Още от ученици осъзнават, че нищо друго няма да направят със себе си освен да изваят тяло на Аполон след като е прекалил със стероиди. Професията не се брои, защото в повечето случаи тя не удоволетворява личността на мускулната маса, но му носи някакви пари, с които си осигурява дрешки и химия. Започват да се групира с други подобни нему лица от различни училища и се правят силови бригади например. Почти винаги тренира нещо, в което няма шанс да му развалят физиономията - като в бокс, затова фитнес например. На следващият етап - висшето образование, задължително се записва нещо където има жени и той може да стои гъзарски на купона в Студград, леко подпрял тръбите на парното с чаша зелен “Флирт”, и от време на време поклащайки се колкото да не го вземат за интересен интериорен елемент. Току ако пуснат мъжко по касетофона - Борис Дали или Азись се тая, то помръдне повече - да си личи. Ако се заговори с някой започва да излива някакви разсъждения, в които агресията е основополагаща. За каквото й да става дума. Винаги се перчи, прегръща другите в опити да ги смачка, хили се високо, иска да е винаги център на вниманието и винаги е бесен полов атлет на думи ( Роко Силфреди се е учил от него, мамка му комплексарска!). А да, обича грубите похвати в секса, те са някак си задължителни за имиджа му на сръбски позьор от долнопробен клуб например. В работата си се държи като случайно и насила попаднал там, защото това е времето, в което той не е в силата си - да ходи бавно по тротоара, да гледа предизвикателно в киното, да си го търси “във клуба”.

И вечер докато си прави упражненията за бицепс, подпрян на крехката пружинка в буксониерката хвърля поглед на културният клип на Джордан и вика “Те така ше си турна якичката утре на жим’бима!”, подхилква се тихо и стиска зъби!Въобще смешна сянка е това, защото е толкова празна, че се чудя как не е литнала.

Ах, тази чаша!

Сутринта нета се влачи като лада петица по баир, то сигурно тролеят няма да те изчака на спирката, свалката с кафеджийката няма да сполучи, щото тя ще носи флателка с надпис “Man sucks”, после шефа ще те гледа лошо най - веротно защото се мята като луд на банкета когато пуснаха новата песен на Кристина Агилера. Довечера благоверната пак няма да ти пусне ( “Аналгина” пак няма да подейства ) и най - вероятно телешкото варено ще е студено рагу.

Приятелю, на теб не ти е наполовина празна чашата - направо ти е спукана.

Ако така си мислиш в началото на деня, то гаранция, че той така й ще завърши. Защо ли? Ами защото си тъп, черноглед торен бръмрар. Тъп - защото малко се иска да проумееш, че песимизма е страх да поискаш и да си повярваш; черноглед ще си докато не почнеш да гледаш света такъв какво искаш да бъде, а не да се пулиш в говната. И да, торен бръмбар ще си, докато не почнеш да гледаш препятствията очи в очи, а не да ги заобикаляш надупен, бутайки жалкият си животец. Факт е, че животът не използва розово мастило като пише на дъската на живота, но пък ако поискаш винаги можеш да вземеш перото от неговата ръка. Повярвай ми - няма да се дърпа много.

Аз доста трудно преминах от думи в действие - що се касае до увереност и оптимизъм, и смея да твърдя, че сега ми е доста по - леко. За да искаш да си щастлив, трябва да знаеш, че щастието има една основна черта в характера - то се появява, когато освен желано е и търсено. Оптимистът успява, защото бидейки директен, честен и уверен, има много по - голям шанс да сполучи. А песимистите ( както в първият абзац ), рядко са толкова успешни, защото те вътрешно са демотивирани, несигурни и рядко действат директно. Иска се и реакциите на другите хора да не те плашат, а да те стимулират да си вярваш и действаш. Желаните резултати се постигат освен когато ги желаем, а и когато си вярваме и сме убедени, че ще се случат.

Ако все пак продавачката на кафе не ти се усмихне ( изми ли си зъбите? ), а те изгледа като стреснат изхождащ се женски доберман - приеми, че снощи е практикувала нов вид секс и още я боли, и не губи вяра - и утре е ден. В разрез с великата мисъл смятам, че добрите намерения не водят към Ада, а към титулярният състав в отбора на оптимистите и успяващите, и ще перифразирам една реклама - “А Вие усмихнахте ли се?”

Леко отклонение, надявам се - последно. Значи, не ми върви на теми, и втора поред ми прави някакви проблеми - последната не излизаше цялата, сложна е явно с тези цветове и бесни проблеми под ИЕ. Въобще лош избор. Започвайки да спазвам някой съвети ( Пешо - все пак се старая да има поне прилична визия моят блог избрах тази тема, и се надявам да не ми се налага да я сменям и да допада на този които минава от тук. Поне тези години

Офтопика свърши.