Из думите на един мим…

GaN-калпазан ( ама има рима друже, извинявай, не се сдържах… ) ме покани на една игра. Имаме различно мнение принципно по въпроса - аз съм “за” такива игри, тъй като за мен е полезно за самата блогосфера. Четох, че тази игри са измислени за да се наливат линкове към блоговете, което лично мен не ме вълнува. По ми е интересно да видя примерно кой какво чете, и това ме привлече в тази игра. Стига да не се прекалява, аз съм за. Значи сега ме призоваха да споделя нещо за библиотечката, или поне скорошните попълнения в нея. Ето:
Три книги прочетени наскоро:
1.Валентин Фъртунов - “Vox Dei” : взех си я с очакване за хубав български криминален роман, но май ми идва прекалено български.
2.Тери Пратчет - “Тъмната страна на слънцето” : намерих я на една тараба на “Плиска”, а никога не я бях виждал даже. Не я четох така лесно, затова може би ще се наложи нов прочит. Не ми е като другите.
3.Джефри Арчър - “Синовете на съдбата” : много силно написана книга, само, че сюжетът за подобен роман е прекалено накъсан и се налага да се връщаш да видиш за кои герои става дума.
Кои три книги си купих наскоро:
1.Пол Зюсман - “Изгубената армия на Камбиз” : има идея в книгата и те държи до края, без да претендира за супер качество. От любимите ми приключенски книги, има нещо в стил “Индиана Джоунс”…
2.Кристофър Найт и Робърт Ломас - “Ключът на Хирам” : историческо разследване с много препратки към исторически източвици и случки, също невероятно любима тема.
3.Alexis de Tocqueville - “Democracy in America and two essays on America” : по предварителна информация това е настолна книга на всеки политик в Щатите, подобно на Кисинджър и негова “Дипломация”, само че много по-рано. Парадокс е, че авторът е французин, и това може би му придава една странична опорна точка при писането. Много ценена там книга, което я прави своего рода интересна и тук - каквито и да са американците, това е сериозна литература…
Кои три книги бих препрочел: ( което бе редно да е “Кои книги би си купил”, но това е друга тема..)
1.Александър Литвиненко - “Взривяването на Русия” : четох, но имах чувството, че нещо не съм разбрал. Геополитически анализ, документални сценки. Не съм я дочел, затова я слагам тук…
2.Елизабет Костова - “Историкът” : с огромно удоволствие бих я изчел отново, и ще го направя. Изключително пътешествие из Балканите в търсене и чоплене на историята, и фактите. Показва изключително познание на манталитет, традиции и ценности на народите. Самата тя има връзка с България.
3. Стефан Цанев - “Български хроники” : според мен е задължително четиво, от една страна защото е супер леко и се минава много бързо, от друга - защото в невероятната ирония и чувство за хумор на автора, прозира съжаление, че не познаваме историята си, и той се стреми да поправи тази грешка…
А прехвърлянето на топката? Ами…Мария Василева a.k.a. apiеceofme, Таня Джекова a.k.a. K.I.S.S. и Филип Стоянов a.k.a. inj. Интелигентни хора са, и ако не се сърдят, че ги включвам в подобни занимания, ще се получи интересно четиво и при тримата.

Леко отклонение, надявам се - последно. Значи, не ми върви на теми, и втора поред ми прави някакви проблеми - последната не излизаше цялата, сложна е явно с тези цветове и бесни проблеми под ИЕ. Въобще лош избор. Започвайки да спазвам някой съвети ( Пешо - все пак се старая да има поне прилична визия моят блог избрах тази тема, и се надявам да не ми се налага да я сменям и да допада на този които минава от тук. Поне тези години

Офтопика свърши.

Тази вечер за пореден път изпращаме старата и посрещаме новата година. Всяка година сме с една година по - мъдри, с една година по - интересни, с една година по - красиви, с една година по - мъже ( или жени ), въобще една година опит повече слагаме на рафта до бюрото. Пожелам Ви здраве - за да не спирате да се борите и умаряте, докато търсите; щастие - защото усмивктата и красотата са лицето на един щастлив и доволен човек; няма да Ви пожелавам нови приятели, а да запазите старите; а ще Ви пожелая всеки ден да започва слънчево, да протича истински и да има с кого да го споделите вечерта!

Весел празник на всички! Най - искрени пожелания за истински усмихната Ваша 2008!

Петър Ванев - син

София, 2007

Тези почивни дни се случи така, че за първи път отидох в Банско. Пътувайки натам се чудих какво точно да очаквам - стар град, със сгради като в Арбанаси например, или нов курорт, с големите зимни хотели, с килнати покриви… Е, спрях да се чудя като влязох в предела, защото пътя бе в ремонт, и оставих града сам да ми се разкрие….

Скоро получих отговор на въпросите си - главна улица, която е ремонтирана, чиста и заобиколена от съвременни сгради характерни за модерните ски - курорти, които гледам по филмите. Даже спах в едно невероятно място на същата тази улица “Глазне” - “Молерите” , където ще отида и следващия път …Едно малко райско кътче!

Тъй като причината за посещението бе и кръщенето на племеника ми Юлиян се наложи и да обиколя града. Е, това което се вижда на главната улица си е за нея - във вътрешността си Банско е смесица между Арбанаси и Орландовци, и то при положение, че ракията на архитектите е била менте. За мен тези стилове са несъвместими - луксозния стил на главната улица и старите български сгради.

Имал съм възможността да обиколя достатъчно градове в България, където старото е запазено, автентично - или изключително докарано да изглежда така, хората са приветливи, и камъните на улицата нявяват несъществуващи спомени за подкови и каруци. Вътрешността на Банско не бе такава. Атмосферата в “Молерите” не може да обгърне целия град. Но и дали е искано да бъде? Замислих се за това преди да реша да зачеркна с думи курорта. В нашата страна има запазени места, където ако искаме да се потопим в една истинска народна обстановка, можем да го направим, като на втория ден автомобила ще ни изглежда странно съвременен. Така бе в Мелник миналата година, както и в Копривщица. Въпреки, че и на тези невероятни места се усещаше полъха на посредствеността в заведенията и хотелите… Също така има и места като Пампорово и Боровец, където няма нищо друго освен хотели, ски и тук - там някоя механа.

И в неделя като подминах завоя за Разлог и започнаха завоите се зачудих - Банско какво точно се опитва да бъде? Защото някак си не ми се връзва старите сгради и модерните ски писти…Въпреки, че не мога да открека, че ако бъде направено качествено и изпипано, би било точно като китно алпийско село.

По стечение на обстотелстелствата се случи да отида за 10 дни на море на „Шкорпиловци” /за който не знае – на 40 км южно от гр. Варна/. Имах някакви бегли спомени от преди 10 години, и да ви кажа се потвърдиха до един, освен, че преди имаше повече магазинчета – нали ги знаете, онези мъничките, на главната /или единствената/ улица, от които можеш да си вземеш всичко – от тениски, през нокторезачка и паста за зъби, до задължителните делфинчета с китара по левче.

Дълго време се рових в Мрежата да открия нещо за курорта там и почти ударих на камък. По форумите имах чувството, че пищещите братя и сестри са били на различни места, толкова противополжни им бяха мненията. А в Google Maps открих снимка на Опасния кей, само… Затова без почти некаква предварителна информация, заедно с прекрасната ми половинка се насочихме натам., където щяхме да спим във ведомствени бунгала.

Пристигнахме и аз придобих онова леко трапчиво чувство – като това да се чудиш насред дансинга в клуба на какво има вкус червилото на дамата пред теб, на déjà vu – нищо не се бе променило. Но водата е невероятно чиста, освен когато морето е бурно разбира се, тогава има излишък на водорасли. Открих, че има и много медузи – от малки и безобидни, то такива по няколко килограма, с различни оттенъци на лилавото и синьото по тях. Плащещи са. Затова сигурно и са рядкост.

Централния плаж се почиства сутрин и вечер и има спасители, така, че там е по – спокойно. Останалата огромна част – километри в двете посоки, е неохраняема, но и има огромни скали например или е много дълбоко, или не е чист плажа. Така, че избора е един. И въпреки това на две метра от теб няма друга хавлия.

След като решихме да посетим заведенията в курорта (не селото Шкорпиловци, то е на 1 км от брега и има един хранителен магазин, май) устанохвихме, че има не повече от десет такива, от които точно две стават за нещо освен за запълване на пейзажа. Едното е на централния плаж и се казва … хаха „Плажа”, а другото е „Мечо ухо”, което е последно посока плажа. Останалите ви предлагат сто и един начина да се натровите платено. Късно за през ноща има и дискотека – на края на почивката станаха две, която освен, че не се чува от 200 метра не знам и какво предлага да ви кажа честно, тъй като предпоследния ден разбрах къде е, и то случайно. Има и лятно кино, на което за два лева всяка вечер дават някой от последните хитови филми. И …. това е, няма нищо друго. А, може би си струва да се отбележи, че няма Wi-fi, но за сметка на това в единствения хотел има малка зала с 10 компютъра. Пише, че има нет, но така и не намерих свободно място.

С две думи място където можете да починете – в буквалния смисъл, но за мен след седмия – осмия ден започва да писва. Едно и същото всеки ден заторомозява май повече от наситеното със разнообразие ежедневие.