“Зад всяка добра бира стои по една добра жена. Факт - мениджър в “Шуменско” Петър Ванев - Pierrot 2008
Много ще ми е трудно да не напиша нещо, което вече е било написано от някой, дори пък и той да е беден бангладешки колумнист. Изключително ще е да изтъкна факт, върху който не са построени планини от диалози и спорове. Почти невъзможно ще е да изразя позиция, която да не е изразена, атакувана, защитена, обрулена като праскова след циганска атака и поникнала наново като Белград след войната ( с две думи - като молба във вогонската администрация! ). Но ще се опитам…Не пиша за да се подмажа на някой жени, а защото аз ги уважавам. За разлика от някой жени, които не се.
Семейството, детето и шопската салата
Не мога да отрека, че част от мъжкото в мен понякога е извисявало глас в искане да не ставам от компютъра, да поискам една запотена биричка и едно хубаво мезе докато зяпам някое филмче и леко се почесвам по косматата си предница. И в интерес на истината съм го правил. Искало ми се е да се изживея като някой долен киевски общак на кило фалшива “Кремльовская”, който на задна прашка прави бурен секс в някой ъгъл и помни само това. И това съм го правил - единственият плюс на “Студентски град”. Както и в интерес на истината съм прал и простирал, мил съм чинии, готвил съм, сменял съм памперски, измивал съм пода и други подобни нещица. Всеки мъж го е правил нали? Че защо тогава се мислят някой мъже за по-голяма работа?! Един 15 сантима ( това на две ракии, иначе е 11 ) не те правят ПО-голям. Те си имат два пъти по толкова. Твърдо съм за това жената да е равнопоставена и да не търпи дискриминация, там където е излишна. Стига разбира се, да не се прекалява с това.
В едно семейство според мен, разликата между мъжа и жената следва да е единствено в следните неща: кой как пикае, кой ще го ражда, и кой къде ще се позиционира при задната прашка. Съжалявам, друго не се сещам. Драги жени, други преференции ще трябва сами да си ги договорите. Другари ( това като рап песните - “Girls, fellows..” ), свирката на полувремето на финалата за Купата на България ще трябва да си я заслужите. Няма женска и мъжка работа у домакинството. Аз чистя по-добре от жена ми, а тя 4-ти курс в Академията разглоби две реотанови печки и направи една. Факт. Това важи и за детето - то се гледа от родителИ. С “И” накрая. Жената в интерес на истината го кърми само. Другото е въпрос на разпределяне на свободното време и работата.
Заблудата “ТЯ” е некадърна!
Днес прочетох в “Капитал” , че на жените нещо не им тича в науката. Що така? Ами съмнявали са се в успеха. Това, ще да ме прощавате, не е повод за дискриминация. Това се нарича “самоизолация от успеха”. Всеки заслужава толкова, колкото си пожелае. Тотото затова е тото, щото не се вписва в класациите. Жената трябва да мине същият път, по който трябва да мине и мъжа за да успее. “Не, не е вярно - мъжете никой не ги задиря и не им гледа в деколтето, докато ги изпитва” - чувам глас по кабела. Ам`чи да, така е. Ама на изпита ми, докато аз говоря, професора гледаше в деколтето на оная на първия чин и въобще не ми чу съжденията, а накрая рече “Хей го де септември!”. Така, че сайлънс! Майка ми е доктор на науките и е направила едно единствено нещо за да постигне това - работа му е името. Баща ми я подкрепя - това е опората. Затова си мисля, че за да успее жената в живота някой му е нужна много малка доза съмнение, самоизолация и нерешителност, защото иначе ще бъде център-скамейка половин живот. Другата половина я отпиши, за нея даже не си струва да се говори. Опрадават се със отглеждането на децата си - ами значи имате кофти мъже, които не ви помагат. Решим проблем не е редно да бъде изтъкван като генерална пречка за постигането на нещо, което може да се опише като един от стълбовете на личността - работата. Това се нарича оправдание.
Жената може да работи, може да постигне много - изключителни умове има в двата пола ( това май беше орган, който е биологично характерен за човека, не за мъжа? ). И както оная тенекия в рекламата на Джони каза - “Трябва само да направиш едно, единствено нещо”. Да го поискат. Стига оправдания, стига страхове. Тъпите овчари ще са си тъпи овчари докато има овце. Искайте си го бе жени…
12 responses so far ↓
fen // юни 26th 2008 at 9:28 am
Браво, не само си се опитал ами и си постигнал, това да напишеш нещо, което не е било написано от някой.Изтъкнал си факти, върху който НЕ са построени планини от диалози и спорове. Изразил си позиция, която да не е изразена, атакувана, защитена, обрулена като праскова след циганска атака и поникнала наново…..
Получаваш моите адмирации, каквото и да означава това.Успех в живота, писаното слово явно ти се отдава.
вашта леля // юни 27th 2008 at 3:44 pm
Петре, как разбрахте за комплекса “страх от успеха”?
Но не ме е страх от бъдещето пред дъщеря ми, щом има мъже като Вас в БГ.
pierrot // юни 27th 2008 at 9:10 pm
фен: благодаря!
моята леля: ами не бива. страха трябва да е изместен от надежда, и това има смисъл да гледаш прогнозата за времето. Поздрави!
Ина // юни 29th 2008 at 10:50 pm
Може ли да та цуна?! Ммммуа!
Мерси за хубавите думи.
zelengorova // юни 29th 2008 at 11:20 pm
Недоволни хора има много! Срещала съм ги и продължавам да ги срещам.
Никога не ми е идвало наум да ги деля на мъже и жени.
Явно съм заобиколена от жени, които се чувстват добре в кожата си.
А повече мъже, които не си намират място в нея:))))))
Взаимността в разпределянето на ролите и задачите в семейството е основата върху която то се държи.
Но това важи за всеки съюз - работен или такъв, създаден от еднополови.
Уважение на избора, който прави другият, относно какви задължения да поема, докато върви и по собствения път на усъвършенстване е разковничето на благоприятна атмосфера на взаимност.
Аз мисля, че за всичко това си трябва любов, но само любов не е достатъчна.
Здрав и дългогодишен съюз, според мен, могат да изграждат личности, които се съобразяват с факата, че се променят,
които не спират обмен/да взимат и да си дават/,
както и при необходимост, независимо от трудностите ,
приемат кризите,
за сигнал за предоговаряне на позициите, ролите, потребностите и приоритетите, а не за крах и край.
Вече в тези обмен ,
както жената, така и мъжът привнасят собствения почерк.
И слава богу, защото имат какво да си дадат и на какво да се учат един от друг, както и да се наслаждават на различията, които ти добре си щриховал.
Да приемеш, да обичаш и да се възползваш от различията на партньора,
тези неща съставят подправката, която винаги ще оправя вкусът, ако реалността го вгорчи .
За да се намъкнеш в обувките на другия, пък било мъж в женските или обратно,
се иска обич, смелост и честност към самия себе си,
не само,
за да признаеш резултата от експеримента, но и да позволиш този резултат да те променя.
Чест и почитания!
praetorian // юли 5th 2008 at 9:36 pm
Кефиш !
лепка // юли 6th 2008 at 8:53 am
“…. искайте си го бе жени…”
това с искането си е стара наша женска песен - откак свят светува все това правим (че и в кабала казват че единственото създадено от твореца било желанието да получаваш!). И колкото повече не ни се дава, толкова повече ни се иска…
pierrot // юли 6th 2008 at 9:12 am
praetorian: мерсаж
Лепка: Явно въпросът не е само в искането, а в начина, по който се се иска.
лепка // юли 11th 2008 at 4:55 am
въпросът не е и в начина. всяко искане е свързано с даване и приемане. ако трябва да се чувствам молеща или просеща… ми не бих…
само ако даването ти (ви) ме накара да се усещам аз самата даваща наслаждение и удоволствие с факта че приемам..
ей сега чакам да кажеш ‘ми тва пък каква глупост е”..
:-))))
pierrot // юли 11th 2008 at 6:56 am
О, напротив - подценяваш ме за съжаление
Имаш право сега. Значи когато си искаш дължимото, и то се даде като подаяние е нормално да имаш подобно чувство, а и то подклажда чувството за зависимост от него в даващият мъж - дали шеф, баничар или таксиметров шофьор. Не бива да се премълчава това от жената, която приема.
Лично за мен съм придобил негативно впечатление (общо) към жените и възможностите им да отстояват позициите си. Тук изключвам Саша Безуханова и Петя Славова например
лепка // юли 12th 2008 at 8:42 am
ми и аз не се боря, светът е субективен Пиеро, а в духовното няма насилие.
няма и не може да има…
а за другото насилие което ти или някой друг нарича борба - всекиму според собствените му представи за рамки и разрушения…
лепка // юли 12th 2008 at 8:44 am
ми и аз не се боря (отстоявам май го наричаш), светът е субективен Пиеро, а в духовното няма насилие.
няма и не може да има…
а за другото насилие което ти или някой друг нарича борба/отстояване - всекиму според собствените му представи за рамки и разрушения…
Leave a Comment