Из думите на един мим…

“Славата, любовта на публиката и уважението също…” Петър Ванев - Pierrot 2008

Просто ми се гади. Просто съжалявам, че нямам инсталирана функция да влизам в телевизора и да удрям. Доста негативна емоция изпитах към един човек. Интервю с Него.

Началото…
Едно момче от едно малко градче играе добре, добри треньори го наставляват и подкрепят. Той расте и от малкият град отива в големия, където става национално известен. Прави много добро впечатление и привлича погледа на големият Кройф, и отива да играе при най-големите. Цялата му кариера е белязана с много спортна злоба ( доста често просто неописуема ), изораване на терена, много и красиви голове, невероятни изпълнения с топката в краката. Никакви сериозни скандали, никакви проблеми - само признателност, поклони и похвали. Един футболист заради когото се заговори за запазване на фланелката с номер 8 в музея на “Барселона”. Чест, на която се радват изключително малко футболисти по света. Рядко се раждат толкова магнетични футболисти, които само с появата си да предизвикват сърцебиене и страх в противниковите играчи. До после гони топката и никога не се отказва. Трябвало е немец да се роди просто - това са рядко срещани черти на футболсти по нашите географски ширини и дължини. Журналистите го носиха на ръце, а и той го заслужаваше. Медийният комфорт, на който той се радваше №8 е просто уникален, сравним единствено с един политик в България и малцина по света. Той имаше Златната обувка. Игра на малък финал на световно. 120,000 публика са пяли името му и цял град го е приел за свой син. Това е животът мечта на един футболист.

Факторът…
Но има един малък детайл, който е необходим, за да може преходът от човекът с екипа до онзи, на комуто следва паметник да се вдига. Трябва да стане личност.

Човекът…
За съжаление футболистът с №8 спря да играе и се появи човечецът Стоичков. Години наред приказките му се приемат през призмата на невероятната левачка, суровият му тон е като речта на капитана на кораба, а злобата му се приема като желание да покори всички върхове. После истината лъсна. Малкият човек се качи на големият връх и осъзна колко малък е бил. И вместо са радост да признае, че е станал някой, и трябва да работи оттук насетне да помага и други да не загубват жарта в сърцата си, той се свива в срама си от произхода си и започва да сипе огън и жупел по България. Подиграва се. Държи се като самодържец. Поведението му е толкова брутално нахално и противно, че чак най-големите му фенове в журналистиката ни взеха да се замислят. Прави чест, че последните дълго се държаха толерантно, после уважително дистанцирано, но накрая не издържаха и техните нерви. Доста станаха случаите, в които са засичани откровени думи срещу България на човечеца пред западни медии ( основно неговите любими испански такива ). На кривата ракета тесният космос й пречи. Мартин Петров така обиди журналистите, че те даже името му спряха да пишат, но пък намери сила и се извини. Показа манталитет и това бе оценено. А Мартин е черноработник от типа на Балъков, рядък талант. Та, човечецът се изпика по най-долен начин на държавата, която го е родила и крепила в най-нужните му години. Остави кораба в тежък момент, за да покаже, не че е прав той, а че всички останали са грешали за него. И си помисли, че това остава незабелязано?
Бруталната промяна от №8 до Христо Стоичков е налице - от Големият Футболист до малкият и жалък човечец. Моя лична молитва е той да си върне паспорта и никога повече да не се връща тук. Има предатели и измекяри. Но предател измекяр….това е рядко.