Из думите на един мим…

Както споменах в предходната си публикация, бях се засилил към едно мероприятие - първото излизане на голям екран на Мартин Карбовски. Това беше днес следобед, в кино “Одеон”. Няма да обяснавам излишно, защото всички думи освен “брутално и истински” за Карбовски са излишни, а още повече за негов филм на големият екран. Още при отиването ми там видях една неголяма група прекрасни млади дами, които бяха наобиколили Карбовски, на когото в момента вземаха интервю от “Нова ТВ”. За това кои бяха дамите - после.

Кафето на киното бе пригодено за коктейл, и както се полага за такова мероприятие - с достатъчно като количество известни персони там. Първо се чу звънкият смях на Марта Вачкова, която пожела на добър път на начинанието. После заприиждаха други хора.

Ние започнахме да се събираме вътре, когато залата утихна и се чу само един женски глас. Никога не я бях виждал на живо, респетивно - да я слушам. Залата не бе пълна, но гласът на Лили Иванова караше всяка глъчка да замлъкне. А тя просто обясняваше нещо на бащата на Карбовски. Мероприятието в салона бе открито от Пламен Масларов - директорът на Българската национална филмотека. С много хумор и оригинални закачки. Карбовски подари по един плакет на мероприятието на Силвия Зурлева, на самият Масларов и ако не се лъжа - Боян Петков ( продуцент на предаването ). Епизодът, който се прожектираше бе стар - от 2007г., но аз не го бях гледал. Много тежък, в стил, който само този журналист може да си позволи да заснеме и да има сърце да покаже. Малката Мариана - на 40 години от едно пусто село, показа едно простичко нещо - има още много какво да учим как да се държим помежду си. Показа, че имаме да израстваме изключително много за да сме на височината на Мариана. А тя бе висока 94 саниметра. Човешкото нещастие и призмата на общественото презрение. Как хората обвиняват уроките и клетвите за нещастията си - мислене, характерно за Средновековието. Показа една голяма маска на презрението и плиткия ум. Една жалка картинка на това колко сме толерантни пред лицето на нещастието. Много тежък епизод си беше. След като свърши, за мое огромно съжаление нито можах да се снимам, нито да поздравя Карбовски или Иванова. Дали от човекопотокът към изхода или от някакво странно притеснение - не знам, но ще опитам друг път Той представи още един път екипът, който с него прави тази силна и тежка документална журналистика - това бяха прекрасни дами. Оказа се, че Карбовски не е единственият млад човек, който вярва, че истината не трябва да се крие в скрина.

След това, двамата с човека, с когото гледах филма - Тишо, седнахме в “Dewar`s” и скоропостижно унищожихме няколко бири. От ранен следобед до почти късна вечер. Много дълга и готина приказка завързахме, която ще продължи при представянето на новата му книга, но за това - друг път! За сега - лека вечер от мен