Из думите на един мим…

“Каквото предлагането, такова и търсенето” Петър Ванев - Pierrot 2008

Този спор е стар почти колкото света. Казвам почти, защото давам поне няколко часа да се намерят двама души, единият да запее на дълбок димитровградски ритъм с чупка в ханша, а вторият да извие една МТВ-разбивачка, и съответно да се скарат кое е по-по-най. Аз не обвинявам нито един от двата стила, защото всеки има своите кусури - я Графа, я Азис, няма перфектна музика. Не е това проблема обаче. В интерес на истината нашата чалга е качествен продукт - музиката в повечето песни е ритмична и игрива, и голяма част от текстове са смислени ( поне тези които аз знам и са най-масово пускани ), не е онова пошло и покрито с пайети изпълнение от `95-та. Проблемът е на друга плоскост. И днес сутринта Мариана Попова в едно интервю го каза в прав текст - по големите телевизии дават чалга - концерти, канят чалга - певици и пускат чалга-клипове. Големите подкрепят чалгата, а поп? Или рок?
Съществува една изключително грешно насадена и непрекъснато поливана представа, че обществото презира чалгата заради гадната музика, което въобще не е така. Ние сме източно-европейци и сме създадени да ядем салатата и боба с много олио, да сме буйни и емоционални и да ни ври кръвта като танцуваме. Това е генетичният фонд, оттам насетне всичко е индивидуализъм. Кръвната ни група не е еднаква със западно-европейците, в което разбира се няма нищо лошо. Виждал съм хора, които са израстнали преди 89-та и са откърмени с Депеш, Нирвана и Флойд, на кръчма в Банско да куфея зверски на песните на Цеца. Българинът е кръчмар по душа, колкото и да ги е срам някой хора от този факт. Само, че не песните са истинският “враг” на обществото, а насажданата линия на поведение, градените ( ако това въобще е градеж ) ценности и манталитет. Както казва в последното си интервю Карбовски ( между другото ако някой е навит да се разходим утре в 18,00ч. до кино “Одеон” да гледаме “Отечествен фронт” да звънка - аз съм там ) - “Преходът даде възможност да проявим животинските си инстинкти”. Самата линия на поведение, която върви ръка за ръка с чалгата - така неречената “животът ми е поп-фолк” култура, е деградираща и отблъскваща. Това е брутална демонстрация на неща, които преди 15 години бяха на мода - мерцедеси, ланци, тутурутки ( тоест жюесеми ), големи цици, бамбита, голям и тъп поглед, безогледна наглост и изкуствена самоувереност. Завоалирани или пък не, те са там - в песните, в клиповете, в държанието им. Може ли всички “певачки” ( любима моя дума! ) да са идоли на всички подрастващи момичета и момчета, да карат само супер скъпи коли, да са изкуствени до пръскане, да са тъпи като гьон и да ходят с най-големите мутри в България, и после да се чудим кой дава лош пример на децата?!
Както виждате не коментирам текстовете като смисленост например, защото има поп-парчета, които те карат да се чудиш въобще кой психопат ги е съчинил… Но пък там поведението е друго - стараят се да поддържат едно ниво на представителност, на премерена показност, в интервютата им го няма оново характерно за французин в тоалетна - меко “ъъъъъ”, няма прекалена демонстрация на пари ( а някой имат доста вече ), ходят пеша из града, и въобще много други симптоми, че си знаят мястото, и въпреки, че са звезди те се държат нормално. Вярно е, че не приканват към изчитане на всички романи на Джек Лондон нали, но за това си има други хора. Това е момента според мен, в който е редно да се направи равносметка кое следва да се толерира с постоянство и усилие, кое следва да се утвърди като приоритет - парите и простотията, които вървят с чалгата, или по-скромните но не толкова деградивни поп-изпълнители, и да се следва с постоянството на Сизиф. Разбира се това е мое лично мнение, което съм изградил на доста простички наблюдения на поведенчески модели при младите. Все едно аз съм с бастун и дълга бяла брада, но последните 20 години разликите между поколенията стават все по- огромни и почти бездънни пропасти, и затова употребявам този израз. Все ми се струва, че още не е късно да не се израждаме напълно в “чалга-нация”. Защото чалгата е синоним на елементарно и некачествено, а това не е национален приоритет нали?