Из думите на един мим…

“Светът не е сив, важното е ние с какъв цвят рисуваме” Петър Ванев - Pierrot 2008

Нали го помните този поздрав, от който ме напушва на смях всеки път като гледам “Разрушителят” със Слай и Уесли Снайпс. Гледах го и тази събота май, или неделя. И пак се смях. Но няма да пиша за смеха ми… Направило ли ви е впечатление обществото, в което се развиваше действието? Един опит да се пресъздаде перфектното такова - подредено, облечено в уважение един към друг, плюс разбира се - тотален контрол. Без последното, първите две ми допадат. И днес с изненада установих при една проява на инфантилност пред мен ( някой биха я нарекли българщина…може и да са прави ), че тя вече е изолиран случай. Подобни прояви намаляват май и ние се приближаваме към онова културно общество …

Ето го и случая значи. Полицейски автомобил с включени буркани и звуков сигнализатор ( да де, сирена ) се движи по трамвайните релси пред Халите ОЧЕВИДНО бързайки за някъде, а полицейските коли не бързат така за понички, повярвайте ми. И насред нищото излиза една пенсионирана ветеранка от кухнята при строежа на моста на Кольо Фичето и се засили да пресича. Позната картинка нали? И най-нагло застана на пътя на патрулката, която спря ( къде ще иде?! ) за да я пусне, а тя им се развика, че карали по релсите видиш ли и били некултурни. Огледах се и ми направи впечатление, че хората не гледат криво към “гадните ченгета” а укорително към бабата. Може е някой да й е направил забележка, но не съм чул. Но се усмихнах - взехме да насочваме критиката си към правилните хора.

И докато се прибирах към нас се замислих за подобни прояви на НЕтипично “българско” държание. Сетих се, че от доста време джигитите по пътищата стават все по-малко например. Изчакваме се, даваме път на пешеходци и завиващи автомобили ( е не винаги, но по мои наблюдения около 1000% по-често от преди, и то не за мен ) и при сложни маневри се намаля и се оглежда за колега-шофьор, който евентуално да не засичаш. Няма ги ежедневните дрифтове по Цариградско от крайна лява в локалното например. Като влизам в магазините все по-често ме посреща усмивка и поздрав. Някой отвръщат на поздрава и усмивката като им правиш път на вратата или просто се разминавате покрай щанда за кремвирши. Не се налага да си всеки ден на РЕП-а за да ти отвърне на поздрава продавача. Абсолютно непозната продавачка в магазин за детски колички нямаше нужда от допълнителен стимул освен моето присъствие в магазина за да ме посрещне добре и да обясни подробно каквото ме интересува. Дамата дори набута производителя, като ми обясни, че по-скъпият продукт има повече рекламации от по-евтиният. Е как да не я похвалиш в книгата за похвали? Символичен, но някакъв жест. Върнах се след седмица за още нещо ( нали не мислите, че ще отида в друг магазин? ) и трите продавачки ме знаеха по име и ме посрещнаха много топло. Четирима полицаи на булеварда до нас бяха направили КПП и спираха яко. Но без слънчеви очила ( а в София пече вече!!! ), с поздрав и говорят учтиво на Вие. И на шофьора на “Туарег”-а и на очуканата пернишка гордост 2-ро поколение. Майстора в сервиза ( първият, който видях ) се държа супер приятелски, обясняваше ми каквото питах, прие ме с желание и се отнесе като хората с проблема ми, въпреки, че чакаха още доста коли. И това за едно жило на газта и 20 лева! Това не са впечатления от днес. Не съм се и напъвал за да си ги спомня дори. Аз се напъвам само по времето на ВЗСБСН ( Великията Запек След Боб С Наденички ), ама това надали Ви интересува… Изпратих едни простичък мейл до “Косимията за защита на потребителите” със сигнал за подвеждаща реклама - звъняха ми три пъти за една седмица за да ми кажат, че е уведомен съда и да ме питат как искам да получа официален отговор! Писах преди време на “Глобул”, че техните сметки не ги слагат в пощенските кутии, а ги мятат на площадката на пода, като им приложих и снимка. Същият ден ми отговориха, че са уведомени съответните отдели за случая, и този месец сметките ни бяха по пощенските кутии! И да се върна на шофьорската тема - една маршрутка преди дни пусна мигач и изчака за да я пусна за да се пристрои.

Разбрахте ли сега каква е връзката между бабата, полицейската кола и “Добрувай Джон Спартан!”? Никога не съм търпял простотията, въпреки, че почти никога не мога персонално да направя за да я санкционирам, но ми е правило впечатление нихилизма на голяма част от другите, които даже не й обръщат внимание. Аз поне му тегля една и не се държа като него. Не съм светец разбира се, но се старая да съм примерен. Щом една такава просташка постъпка ми направи такова впечатление то може би не е толкова сиво около нас? … Дано не греша Добрувайте!