“Благото на блоговете не е в кибиченето” Петър Ванев - Pierrot 2008
Обичам да анализирам или поне да си мисля, че го правя. Обичам да съпоставям факти, да се смея на това колко късно откривам някой неща или колко бавно загрявам за нещо много просто. На базата на нивото ми на развитие рядко се случва да открия нов ( за мен поне ) много интересен казус, на който да не мога да открия ясна евентуална посока в развитието. Е, вече попаднах на нещо такова. И то на нещо, на което ми се струваше, че никога няма да седна да разсъждавам. Блого-определянето.
И няма да говоря за хейтърите, за обсебените, или за такива без мнение. Мне. Ще спомена за хората с мнение.
На базата на малкото време, през което се радвам на блогването и четенето на блогове установих, че при редовното следене на някого се появява едно приятно чувство, че сте близки, а може и да не сте се виждали още. Но това не е представителна извадка. Много хора четат много блогове, коментират интересни за тях публикации и пишат интересни за себе си неща в собственият си блог. Това е невероятният свят на този нов етаж на социалното общуване, който тепърва ще се задълбава и личностите ще са все по - близко една до друга, ще знаем все повече един за друг и ще “живеем” по близо. Другото стъпало е микроблогинга, като даже Влади е направил невероятно интересно и пълно с нововъведения предложение за българската публика в тази област - clix.bg. Следващата крачка ( по мое скромно мнение ) ще бъде видеолога, но е още рано да стане толкова масово. Но какво предстои в масовата част от блоговете?
Голяма част от блогърите сме се спрели на определен брой такива, които четем, и нов такъв рядко се добавя в четеца. Невъзможно е да се следят стотици емисии качествено. Дори хора с ужасно много емисии не ги четат всички - Митко Веселинов a.k.a. divedi например. Отсяваш. И в един момент, коментарите ти няма да са само “Абсолютно съм съгласен!” или “Хаха, супер смешно!”. Абсолютна празнота обзема поне част от блогосферата, поне що се отнася до критика и противно на публикацията им мнение. Пак подчертавам - не хейтърски коментар! Давам пример със себе си - изразявал съм позиция доста противоречаща си с тази на пишещият, но се старая да е написана интелигентно и да не е груба. И винаги подчертавам, че това е мое мнение, при което заставам зад думите си категорично. Не анонимно разбира се. ( Нали знаете за кампанията против анонимността? ) Категорично се отхвърлят в голяма част от блоговете отрицателните коментари, като се заклеймяват като хейтърски. Уф, ако я напиша тази дума още един път ще ми е за сефте! А не е така! Просто не всички са съгласни напълно с изразената позиция и изведен извод, и го казват. Доста плахо разбира се. Не мога да разбера защо няма конструктивна критика в коментарите? Нима това не е една от целите на блогването - да разширим вътрешният си свят посредством тази опция на външният. Да си сверим часовника. А като си премълчаваме критиката и откритото изразяване на мнението си започваме да се лъжем сами себе си. И това в един или друг момент ни се отразява. Негативно, разбира се. Аз не познавам човек, на когото да съм съгласен на 100 % с всичките му мисли и действия. Нима блогърите не сме хора? А защо си го спестяваме?
9 responses so far ↓
Таня // апр 1st 2008 at 11:15 pm
Ами знаеш ли, аз обикновено чета блогове, които харесвам. Щом като ги харесвам, обикновено съм на същото мнение като авторите им. Което ме спира да коментирам.
Обикновено само добавям по нещо към тема, която ме е развълнувала.
Коментари с противоположно мнение пиша и особено напоследък, само когато отстрани виждам нещо, което друг коментиращ умишлено подминава или недовижда. Тоест отново за да допълня нещо.
И обикновено споря вече само с хора, с които си заслужава и спорът е повече удовоствие.
Преди го правех с хора, които са ме дразнели по някакъв начин и съм усещала нещо неистинско и фалшиво в тях и като че ли се опитвах да го изкарам наяве, а сега знам, че е било безсмислено. Било е достатъчно само аз да го разбера, но човек се учи нали-така
pierrot // апр 1st 2008 at 11:44 pm
Във връзка с първото - радвам се, че те виждам тук
Наскоро и тук ти срещна човек, който виждаше нещата зверски едностранно, и въпреки, че бе грешно, не се опита да защити своята позиция. Да, безмислено е. Лошото е, че коментарите които се разминават с изразената позиция рядко се приемат. Дано греша…Ние се учим определено…
albinos // апр 2nd 2008 at 12:56 pm
А понякога не ти ли се случва като придполагаш какъв човек стои насреща пишейки коментарите си, да не му обръщаш внимание. Имам предвид да не се подаваш на провокации като се стараеш да му обясняваш позицията си по даден проблем, защото е безмислено. Не всеки човек разбира какво искаш да му кажеш чрез критиката си и има едно разминаване в мисленето. Затова според мен трябва да се критикуват хората по между си, които са си близки до мислене и емоционалност - един вид сродни души. Или не мислиш така?
Roujkabg // апр 2nd 2008 at 5:29 pm
Здравейте!
Все още няма една година, откакто живея с интернет и честно да си призная вече съм толкова обсебена от това чудо и
приятелите, които срещам тук, че няма и не може да има ден за мен без Вас.
Нямам думи да изразя признателността и уважението си към всички Вас, млади хора, / блогъри/които чета, коментирам, споря, но истината е, че искрено Ви се възхищавам.
Не знам Вие ли бързо растете, аз ли бавно остарявам, но на мен ми е добре с Вас и ще продължавам да бъда .Независимо, че никога не сме се виждали, знам, че някой ден ще се случи, /ако не убия пукала неочаквано и преждевременно/:)
О, няма начин да не разберете ,когато се случи. Една неделя стига да не срещнете коментар от мен някъде и някой ще се сети да попита, а къде е онази досадна блог коментаторка ?
Може би тогава ще отпадне спора за кой е блогър? Този,който си има блог или и онзи, който му е бил на гости и го е уважавал с присъствието и мнението си, макар и различно.
Както е казал Левски “Да си кажем кривините”, а аз допълвам, “и да се уважаваме”.
UZUMAKI // апр 3rd 2008 at 4:57 pm
Roujkabg, welcome to World Wide Web, dear.
pierrot // апр 3rd 2008 at 11:19 pm
@roujka: след като ти казах в разговора ни, че се радвам, че ти е харесало да си тук, сега се сетих да допълня нещо друго.
Интелигентните коментари са нещото, което прави комуникационният експеримент наречен блог завършен.
аз и блоговете « Eдин аматьор пише // апр 6th 2008 at 8:46 am
[…] и блоговете В блога си pierrot в записа “Спестени думи в развитието на блога” много точно е видял положителното в блоговете. За […]
zelengorova // апр 9th 2008 at 9:50 am
Здравей,
Случайно попаднах на теб.
Относно конструктивната критика: всеки търсещ се нуждае от обратна връзка. Ти пишеш лежерно и безконфликтно. Докато чета ми е спокойно. Създаваш ми усещане за конфорт, та дори да имам някакво, каквото и да е различно мнение по захапани въпроси, не ми идва да размахам разпалено ръце, което ми се случва често като попадна на разномислещ.
Харесва ми да ти идвам на гости и обещавам, че ако усетя че дъхът ти се влошава, ще мушна дъвка в ръкаката ти, разбира се ако си нося, така че да го приемеш като подарък, а не като начин да те накарам да се почувстваш неудобно.
Драго ми е!
pierrot // апр 9th 2008 at 10:09 am
Хубавите неща се случват малко случайно
Приеми това с чувство за хумор разбира се…
Сега си позволявам да отскоча до твоя кът да се запознаем…
Значи много се радвам, че и ти мислиш така - трябва да се гледа без злоба, а с размисъл. Особено в критиката!
Радвам, се че ти харесват писанията ми - за мен са една терапия, в която срещам невероятни хора. Още повече когато са от Русе
Leave a Comment