Из думите на един мим…

“Къде ли са въпросите от читатели?!” Петър Ванев - Pierrot 2008

“Не ми става. Дали е щото пия ябълков сок?”. “Тя ме заряза, какво да направя?”. “Нормално ли е да пия по 7 бири на 11 години?”. “Чувствам се тъп. Дали ако споделя с Вас ще бъда освен тъп, чисто прост?”. Я у лево!

Убеден съм, че 99 процента от тези въпроси редакторите на колонките в невероятните списания сами си ги задават. Не може да има толкова тъпи хора. После се порових по US медии и установих, че може. Хората, загубили себе си в несдъхващият приток от информация из Мрежата и книжните медии, намират начин да се просветлят като попитат тъп въпрос или направят тъп коментар в някой тъп вестник, а той - понеже е тъп, вземе, че го публикува. Ехе!  Изключително малък брой - даже по - малко, от публикуваните писма до списанията са със смисъл. Просто Човечецът толкова се е свил и е приел мнението на другите за меродавно, че ако колумнистта в “Playboy” ( с всичките ми уважения към господин Кисьов и сие ) му каже да си резне бретоня наляво - “Щот е модерно!” и да си върже въртовръзката на възел над лакътя, то той верно ще отиде така в петък на “Брилянтин” и ще се радва, че хората го гледат.
Има ли ги?
Не мога да си обясня, що за хора пишат по подобни медии и очакват отговори на лични въпроси. После порастнах и ги видях около себе си. ( Или аз бях около тях. Все тая. ) Малки, сиви душици, свити в консуматорският си манталитет, очакващи те да изчукат Кармен Лувана - ама ако може ти да им я докараш в леглото. Ей - ако аз докарам тази руса нимфа в леглото, ти ще си последният който ще я чука, trust me! Страх да бъдат себе си, нежелание да се катерят по хълма, разбира се - смазващо ежедневие и личностно развитие, което се равнява на престартово броене - “от нещо към нищо”. Това са бедните люде, които задават тъпи въпроси, очакват умни отговори, прилагат ги в смешното си ежедневие и после се чудят що са жалки….Е как няма да си жалък? Това е един от минусите на съвремието - овчедушието и стадният принцип.
No woman, no friends…
Най - тъпото, което може някой да направи един човек е да попита някое списание въпрос, който изисква двама близки приятели в “By The Way”, на по няколко запотени чаши пенлива течност и тих разговор. А питайки “Блясък”, той казва само едно - “Аз нямам приятели!”. Или най - малкото да седне на вечеря с половинката и да поговорят. Липсата на комуникация явно избива в тази насока, което от своя страна издига на пиедестал списващите подобни рубрики, защото ги кара да се чувствам значими, мислят, си че съветите които дават отговарят на действителността, от която те все повече се отдалечават ( как защо? ами защото нямат време от писане на умни отговори! хе - хе). Приемам, че има въпроси, които си заслужава да бъдат зададени, но те са в съвсем друг контекст и засягат етикета например, а не личностно разтрояване. Много ме кефи, че “Максим” например са се заели с нелеката задача да отговарят на писма към други списания, че да облекчат работата на Онези писачи. Колкото повече средства за комуникация се измислят, толкова по - самотни ставаме хората явно.