Из думите на един мим…

“Бележката на урбанизацията” Петър Ванев - Pierrot 2008

Нямам усещане за елитарност за блока, в който живея, нито пък за първи път чувам за идиотите, които обитават тази сграда. Предпочитам идиоти пред селяни поради изкривеният смисъл, който софианци вкараха в него. Затова не се и учудвам на простотиите, които се случват в него, а и от познати и приятели какво разбирам за техните кооперации…. Чудил съм се понякога какво си мислят, че правят тези на които се ядосваме и присмиваме, и не съм могъл да стигна до отговора.. Но това което видях на вратата на входа преди няколко вечери….

Отбелязвам - “Дамски превръзки”!

Знам и съм чувал и чел доста неща за “селяните” из големите градове, но не мога да разбера хората ( от къде са не ме интересува… ), които си изхвърлят хляба от балкона на петият етаж не се ли замислят за другите и за това, че правят боклук!? Не се ли замислят, че ако някой дойде и си изхвърли боклука върху техният балкон ще го напсуват, ще скочат да се бият с него и ще го заклеймят пред всички като “селянин”? А блокът, в който живея е 18 етажен и сме си едно малко планинско селце, само че не се познаваме съселяните. Факт е - това е един от плюсовете на урбанизацията, да не си познаваме съседите. Но пак на великият надпис. Не ми е ясно след като подобни хора изхвърлят “този” боклук през балконите си, как се отнасят към дома си? Със сигурност не си мятат обелките от портокали по канапетата, нали? И аз така мисля. Тук може да се приложи ( звучи като химична формула ама… ) поговорката - “Не прави на другите, това, което не искаш да се прави на теб”. Не е сложна според мен….

Тотална мизерия

Има няколко неща, които помагат на едно общество да се развива, да върви напред, и поне в някаква степен да се нарича “културно”. Едно от тях е всеки гражданин да се отнася с уважение към общото, да се старае да не го разгражда и унищожава ( щото не е негово копеле, него го болят ташаците за това, че люлката се троши… ), а ако може и да гради ( ако градинката пред блока е пълна с плочки от миналото лято, по които си паркирахте колите - отиди и ги махни ). Малкото си личи. Допълнение към това обаче, не трябва да си висша егоистична натура, защото не бива да очакваш някой да дойде и да връчи грамота. Според мен е редно след като се стараем да са ни подредени домовете, след като се борим да ни е по - качествен и уреден живота, щом протестираме и искаме децата ни да израснат в по - добри условия, то най - малкото може да използваме кофити ( дали сивите, жълтите, сините или пембените е все тая… ). Само, че не мисля, че някой от идиотите, който си мята плика с консервите, бутилките бира и самуна през балкона - щото знае, че някой друг ще му го прибере, надали има толкова акъл, че да отговаря на някое от горните изисквания. Безцелево съществуване на дребни душици, които обаче осмърдяват нашият живот. Тяна бе писала преди време за “Песента на торбичките” и сега гледам, че дърветата се оцветявам малко по - малко в зелено, и скриват полиетиленовата украса оставена от “You know who!” ( ама не е Волдемор :)…