Из думите на един мим…

“Оградата на държавността” Петър Ванев - Pierrot 2008

Много, ама много се изприказва за сигурността тези дни. Нейните проявления, злоупотреба с нея и начини за протестиране. Ама нищо лошо няма в протестите! Напротив! Само, че всичко тези дни е адски субективно и едностранно, което остава един доста горчив вкус на изречените хиляди слова и изхабеното електронно мастило. Какво имам в предвид ли?

Ами С.С.С. са трите теми, на които 90% от хората с невероятен плам ръсят коментари, критикуват, показвайки невероятна зрялост и неподозиран опит, и…безгранична липса на толерантност и разбиране към най - малкият намек за техните собствени С.С.С. А да, прощавайте - Секс.Семейство.Сигурност. Личната Света Тройца! Хубаво е да имаш мнение, но не е хубаво то да носи личностно недоверие, примесено с липса на разбиране на материята и объркано с липса на качествено контра-предложение. За която и да е от трите теми. Носи се обществена приказка, че който много говори за секс, го е правил за последно когато Лили Иванова е била на 16 - демек шейсетте на 19 век. Който дава тежки и остроумни съвети за добро и сплотено семейство, рядко дава пример със себе си - нали се сещате защо? А който критикува обществена сигурност, действия на държавни органи, политиката на някого и международни спогодби например, най - вероятно даже не е наясно кой за какво участва в това, което критикува. Активните либерални кампании са добро нещо, но кагато са подплатени с алтернативни предложения, постигащи конкретната и целена обществено - полезна цел, а не когато само акумулират обществен гняв и създават някакво мнение.

В 21 Век, в който хората светът е все по - малък, хората все по - близо и по - информирани, социалните групи - все по - значими като ресурс и активност, държавите навсякъде правят нещо напълно резонно, а именно да пристъпват в крак със съвремието в преследване на целта, с която са създадени. А тя е една, и много ясна - да управлява обществото, ръководейки неговите действия с леки насочвания в (не)винаги правилната посока, и да знае какво се случва с нея. Простичко е Санчо. Ролята на гражданите, е когато държавата бръкне надълбоко да скокнат, да надигнат глас и да си потърсят правата. Като покажат на държавата, че това не става така. Да покажат, че те имат знания и възможности, които държавата не взема впредвид и не се съобразява с тях. Да намерят общ изход от ситуацията, който да е в полза и на двете страни. Даже и на третата страна - делегата на мача няма да пише доклад с нарушения Но когато този диалог потъне в посредственост, изписват се повече популистки отколкото смислени слова, и присъединените са повече на площада защото “срещу държавата винаги е готино”, а не защото има смисъл, то става тъпо, и те кара да обърнеш страницата на вестника, издухвайки леко дима от цигарата… И да се зачудиш на тези дето много знаят за една от С.С.С., и го наемат за експерт-съветник в някоя частна фирма и му плащат само това да прави дали още така ще говори…Или поне ще знае за какво става въпрос. И се замислям дали гражданите, критикувайки гласа по радиото ( тоест държавата ) си дават сметка как те биха постъпили на тяхно място?