Из думите на един мим…

Снимка: “Женско натякване!” Петър Ванев - Pierrot 2008

Женското в спора, който водя сам със себе си в този блог, относно разни черти на характерите на двата пола, взе да надделява. А като мъж не бива да го допусна, и затова при настояш резултат 1,5 на - 0,5 съвсем тенденциозно ще вкарам точка и половина за моят отбор. Даже мислех да са две, ама ще е много грубо. Колкото и да Ви обичам жени, в този лош филм, който ще разкажа долу, вие сте главната фигура. Няма нужда да ми благорадите.

Когато една жена свърши нещо, в 99 % от случаите тя търси коментар, похвала и въобще мнение за това. Женската природа включва апликацията “Оцени ме”, разбира се - не в чисто комерсиалният смисъл. Женската същност в много от случайте се нуждае от чуждо одобрение, приятелско разбиране или дори завистливи погледи над яката на палтото, за да съществува. Но ако това е жената, то за МъжО това не важи. Ние правим същите 99 % от нещата защото трябва. Ние не търсим мнението на другите за неща, за които знаем как стават. Както и не ги питаме дали “е станало готинко?”. Ние приемаме градивната критика трудно, но за сметка на това - качествено. Разбира се, тук изключвам всички метросексуални грешки на социума. Те просто … не са мъже. Или са женският еквивалент на оживял плакат за мокри сънища. А каква е връзката между двата пола след изпълнената задача?

По подразбиране жената търси оценка нали ( това вече го написах, повтарям се ), а мъжа - нищо. Ама не е така точно ( тук навлизам в малко езиково-речитативна шизофрения, ама ще се оправя )! Какво имам впредвид ли? Ами жената иска да е постоянно коментирана и нейните действия да се забелязват. Много малко жени не са такива в голяма част от времето си. ( Преди да кажеш “Не, муци, аз не съм такава” си дръпни от пинаколадата… ) Такива са си. И това се натяква ежеминутно. От най - елементарно измиване на чинии, през скъсената с два микрона прическа, до новата блузка. Но това, както вече споменах си е типично женско, а типично мъжка грешка е, че не сме свикнали да го забелязваме и Отбелязваме. А при нас? Мъжете страшно рядко имаме нужда от похвала. Затова тя трябва да е качествена и точна. Съдържателна. Не - “Мали колко добре си измил мивката! Ша ти пусна една лапа зад дюкяна!”, а нещо от типа на “По този начин е най - добре да са разполжени нещата по балкона”. Много е проста. Чисто мъжка похвала! Мъжът си е свършил мъжката работа, и спокойно носи на критика до следващият такъв момент. От нас се очаква когато трябва да сме там, а не навсякъде. Затова повечето wallpapers са на жени. Може цял ден да пия бира и да лющя табла с приятели, ама като седна да правя нещо си го правя. И тогава е момента, когато една жена следва да направи малък, тъничък и скромен комплимент ( описах го като мъжки полов орган, ама найсе ) и да съхрани желанието на мъжа да бъде мъж. Но неeе! Това е момента, в който жената казва “Тъй и тъй си станал, я пусни една прахосмукачка, изтъркай си ръкавите на потника, etc”, “Видя ли, че като те накарам можеш?” и други подобни съзидателни словосъчетания. Реплики, които директно биха отказали и най - закоравелият каубой да се прави повече пред тази жена на мъж. Защо, вместо да похвали, една жена изтрелва малка и фина стреличка, от която кипва кръвта? Ама така кипва, че чак смъди. Кумата ми беше ( и сигур’ е още ) такава - ако те хвали ще е насила, ако те плюе ще е от сърце. Не бива така. Такива жени вън… Ако има нещо по - лошо от “Прелъстена и изоставена”, то това е “Недооценен”. Една проста похвала, когато и както трябва. Просто нали?