Снимка: “Лудост” Петър Ванев - Pierrot 2008
Трудно се вземат решения, които знаеш, че е почти невъзможно да следваш неостъпчиво и да предпазиш от вълната случайности. Трудно се спазват обещания, които са взети под силно емоционално въздействие - почти като да обещаеш да не пипаш щерката на местният КапоДиТутиКапи, докато той нежно смазва старата ти Фиеста на една преса в една морга. Обаче, когато се опитваш да си разсъдлив човек, преди да обещаеш такова нещо, и направиш нещо подобно на каквото направих аз - отидох с брат ми на “Халбите” на по едно шкембе с бира, и видиш в перспектива положителните черти на едно такова обещание е вече едно на нула в твоя полза.
Обещах си да не викам. Освен ако не стрелят по мен, вкарам гол на Wembley Stadion, или след като оставя потна и изтощена Жизел Бюндхен на сутринта. Иначе не.
Дори и малкото висок тон - дори и сам в колата насред Орлов е вредно ( днес на два пъти! ), е вредна. Знам, че изкарването на агресията посредством викане е практикуван и предписван метод, но защо трябва да се стига до там? За мен викането по какъвто и да е повод освен горепосочените е просто вербален метод да покажеш, че капака на чайника вече е под масата. И какво се получава? Водата кипва, олива яко и въобще става мазало. Опитвам се насериозно от доста време да съм дипломатичен и разбиращ, и определено има ефект. Следващата стъпка ( тези ъпдейти, ей!…. ) ще бъде да си махна инсталационният пакет на “Висок, груб и неучтив тон” от мен. Писна ми да си хабя нервите за този дето даже не духа, да си мисля, че като говориш по високо на някого ще му направи впечатление. Едниствено, което се получава е да отвориш, пардон - да затвориш един разговор с гръм и трясък, или още по - лошо: да вземе да ти отвърне този някой, и тогава се получава едно голямо Абсолютно Нищо. Агресията поражда агресия, а снощи след много текили стигнах до извода, че каквото си поръчаш - такова трябва да изпиеш. Затова няма да викам повече. Нито на онзи, който ме засича на 4-ти километър с бясната тунингована пернишка гордост, нито на бюрократичните простотии, на заспалата гъсчица, която са я наели за сервитьорка по погрешка ( и ми донесе шкембето студено, баси! ), нито на случайно изпуснати глупости от някой познат или пък още повече - на близък. Спокойно - като външен министър на преговори. Това е решението. Това е обещанието ми. Досега ако съм го прилагал в 50 % от времето си, сега ще искам да е на 100. Викайки казваме неща, които не мислим и не чуваме неща, които трябва. А не трябва…
Вече ще говоря бавно, тихо и спокойно. Ще се обяснявам като петокласник ако трябва, агрументи винаги има - трябва за знаеш къде да ги търсиш. Няма да причинявам ядове и болка с пискливото си гласченце, а ще се замисля що се стига до там да ми се вика. На гнусните драйвъри с противните си мачовски изпълнения ще им пожелая видовден - да засекат бус със сръбският младежки национален отбор по бокс например. А на бавноразвиващата се сервитьорка ще й говоря бавно, все едно тя е последният човек който би ми направил впечателние. Пък да видим какво ще стане….
4 responses so far ↓
asktisho // фев 4th 2008 at 1:34 pm
За мен новата година започна с много хаос и трудности, но вместо да ме озлобят, те ме наведоха на подобно на твоето решение. Реших да стана по-благ и по-мек. В никакъв случай по-отстъпчив, но както казваш ти, да не викаш, да изгладиш ръбовете, поне външно да не ти стърчат, да тушираш агресията…Е, няма да отстъпя и на йота от това, което по право ми принадлежи, нито пък ще оставя интересите си незащитени, защото това е единственият начин човек да живее достойно, но реших вече да го правя бавно и дипломатично, като Европейската комисия - “ще помислим, ще обсъдим и ще решим” или тихо и непредвидимо като кучето, което не лае, а директно хапе там, където най-много боли. Такива ми ти работи. От вербалната агресия просто няма никаква полза. Човек я насочва навътре към себе си и тя го унищожава малко по малко…
pierrot // фев 6th 2008 at 10:54 pm
Важното е да не забравяме да вземаме решенията все пак
Вече има ефект, въпреки, че на моменти сигурно ми се веят бакенбардите от възмущение… Трая си. И май по - бързо ми минава…
vanilla // фев 8th 2008 at 8:36 pm
:))) Срещнах 1 мн хубава мисъл, като описание на нечий блог, обаче съжалявам, че не мога по никой начин да се сетя чий… Надявам се, че няма нищо лошо да я споделя тук, поне както си я спомням:
“Когато спориш с простак, най-вероятно същото прави и той.”
Затова и не е лесно да пазиш чайника от кипване; обаче наистина е силно пожелателен вариант:))…
pierrot // фев 10th 2008 at 11:49 pm
не е лесно, но замисляла ли си се колко напразни нерви се хабят докато на друг въобще не му пука и не разбира за какво иде реч?
Leave a Comment