Из думите на един мим…

Снимка: ПлощадЪТ “Гарибалди” ( той само ако знаеше…)

Петър Ванев - Pierrot 2008

Яна преди време публикува един материал, заимствам заглавието от нея :), и сега е времето да го продължа с мои мисли по темата.

Някъде доста назад във времето, българите сме искали насъщния, преследвали сме безспирно целта и сме я достигали. А сега искаме най - доброто, преследваме го по документи и никога не го достигаме. Разликата се вижда нали? Няма нужда да се подчертава. Какво за толкова време се е променило и от неспирни мечтатели с развени по черноморският бряг коси, сме се превърнали в стенещи под хълмовете на Витоша мръзнещи гратисчии? Кое пречи на повечето хора да са достатъчно уверени да поемат по тясната пътека и да преследват целите си, а не да се кютат в ъгъла и да гонят далаверката, при която се прецакват ( като например да сключиш гражданска с бонус три литра бензин, и после да се сетиш, че караш дизел…)? Въпросът е в една ценностна система, критериите за изграждането й и прилагането й. Ако твоята ценностна система е втора употреба, то ти никога няма да бъдеш първа категория. Няма как да стане номера.

Винаги се чуват в ефира едни такива приказки - “На Запад е по - добре, защото…”, след което се изброяват рояк причини. Добре де. Ами то същите неща ги има и тук, просто трябва да си протегнеш ръчичката и да ги вземеш. Българите, освен, че сме черногледи, сме и мързеливи и елементарни в желанията си. Или поне “Масата”. Тя “Масата” винаги го отнася, ама това е друг въпрос. Нещата около нас се случват и се иска от нас да проявим достатъчно воля и желание да се включим в някой епизод. Дали като статисти или участници, важно е участието. Кубертен го е казал. Само, че нееее - защо да ни е трудно, като може да е и мъчително за сметка на това? До една държавите от Г-”нещо си”, са там защото а:) искат да са там, б:) знаят как да го постигнат и в:) правят го. Тоест, те искат, могат и са сред най - добрите. Ама ние искаме да сме там, не можем и се сърдим, че не сме сред най - добрите. С разширяването на достъпа до информация сънародника започна малко по - малко да попива освен звезден прах и музикални вкусове, и малко манталитет. Започна да цени качеството, за сметка на количеството. И започна да го иска. Но когато се наложи да се потруди за да получи “Първо качество” продукт той бие отбой. Защото не е свикнал. Социализмът е научил по - големите на едно: да чакат на готово, а по - големите са научили по - младите, че “колкото и да се бъхтиш, оня с S-класата ще резне жената на живота ти преди теб”. Въобще много хора чакат някой друг да им съдейства да стане нещо, някой друг да провери първо, някой друг да пробва…Въобще, “Масата” седи и чака някой друг да мине преди нея. Ами то и със жените ще е така - някой друг ще ти я “мине” и ти ще гледаш като стар файтонджия такси… Чекиджии. Така си е - или искаш да знаеш как стават нещата, или ще се учиш цял живот как се кани момиче на среща например. Няма място за порнография! Или искаме или си мислим, че знаем. Точка.

Ако аз искам нещо, колкото и да ми е трудно поне ще потърся за възможни варианти да го постигна. А иначе, ще знам, че колкото и да искам нещо, някой преди мен ще го е пробвал и аз ще купя втора ръка продукт. Ще съм закъснял на пазара. Или ще съм от евтиният продукт. Баси алтернативата!