Снимка: Петър Ванев - Pierrot 2008
Анонимността развихря омразата, анализаторските умове, конспиратоските агенти и самотните ръкоблудци. В интернет тя ражда доста странни събития, постове и коментари почти номинирани за Пулицър, както и омраза, достойна за австрийска опера и руски диригент. Но анонимника дали си помага по този начин или се целува с най - големият си враг: факта, че е никой?
Петър Стойков писа за правилата за добър блог. Едно от тях е “Бъди уникален”. Е, анонимността те потапя в море от такива драскачи като теб. Спамъри. Преди месеци бяха хейтъри ( ах, как ми харесва тази дума… ), но с моето все по - задълбаване в блоговете и онлайн източници на информация те стават просто спамъри. Както дразнещата реклама, така и тях ги подминавам вече като сфетофара на малката квартална уличка - ненужни, но съществащи грешки. Що правят анонимниците в нета? Даже Иван Бедров осъзна на своя глава колко са дразнещи…
Четат какво интересува другите и пишат коментари колко е гадно, и сочат какво ги интересува тях. Анонимно, защото ги е страх да си понесат тежестта на думите, истината на критиката и необходимостта да погледнат в себе си. По - лесно е под “Annonymus” - така вътрешно се успокояваш. Те четат какво се случва по света и пишат за поредната страница в юдею - масонско - депесарско заговорничестко списание. Четат за IT нововъведения и технологиии и пишат за войната на машините, загубата на идентичността и всездесъщият контрол на сървъра на Гугъл. Да бе. Душевна чикия ли си правят тези типове? Помагат ли си или задълбават болестта си? Какво кара един човечец да се подпише “Annonymus” или “Dr.Stefam Cholakov” и да сипе огън и жупел, социално праведни критики и анти-креативни решения на житейски проблеми? Основна цел на “Новородено 0123″ в “Майчин Дом” е да се превърне в “Някой без номер”, който да е познат - т.е. човек, личност. Поне така аз ги виждам нещата. Но когато пътя ти кривне, ти се спънеш в нещо и паднеш в бостана, и вместо корона имаш размаза диня и тъп поглед, редно ли е да се подпишеш “Киро от Кирия” и да плюеш Бат’Бойко за дупките - щото така е модерно?. Анонимността тежи, защото вместо да лекува основният проблем в скапаната ни народопсихология - овчедушието, тя му сипва чисто нова тор, полива го с най - минерализираната вода и го храни за нови и нови подвизи. Анонимни разбира се. Обърни се, кажи, че е скапана работата, аргументирай се. Като те напсуват, че си тъп, обясни, че жена ти се е изчукала със съседа и верно ти е тъпо. Ако не се разберете, пробвай пак. Живота е декорация от загуби върху гердан от победи. Няма как. Ама се иска врат, на който да се сложат. Интернет вместо да просвещава - оглупява тези люде за съжаление.
А какво правят те, докато ние пием бира и се чудим как и какво да направим, за да ни е по - добре? Предполагам, че анонимничат просто…
15 responses so far ↓
Неуловима // яну 19th 2008 at 4:37 pm
Може ли да публикувам част от текста и да сложа линк за тук?
pierrot // яну 19th 2008 at 5:12 pm
Щом считаш, че става за публикуване.
longanlon // яну 19th 2008 at 7:26 pm
Абсолютно съм съгласен с тебе, човече!
То и съм си го казал де:
http://longanlon.bloghub.org/19/
pierrot // яну 19th 2008 at 8:48 pm
Ами сега можем да направим изводът, че напредък има от една страна ( повече мислещи хора имат достъп до Мрежата ), но и същото се отнася за анонимните братя. А и както ти посочваш - потребителите искаме написанато от нас интернет да се свързва именно с нас, а не просто да витае като мнение.
longanlon // яну 19th 2008 at 11:36 pm
Ами точно - мислещите хора искат да са някои, да са разпознаваеми в мрежата, защото това дава по-голяма легитимност на мнението им, те стоят зад него с авторитета и личността си.
От друга страна анонимниците просто се срамуват от това, което правят, но от друга страна не могат да правят друго. Те са аутисти, не могат да общуват на нормално ниво с нормалните хора, затова изказванията им са интернетския вариант на това да се изправиш на бъчва пред ендека и да крещиш на хората глупостите си…
pierrot // яну 20th 2008 at 2:11 pm
Непоклатимо прав като колона на Акропола
Аз не мога да си представя да се примириш с нещастната си съдба, и да не се опитваш да промениш нещо… Дж.Б. Шоу има девиз, който ще се опитам да преразкажа по памет - “Аз не виня обстоятелствата за това, което са. Ако не ми харесват търся подходящите за мен, а ако не успея - променям ги.” С годините го взех присърце, нищо че не го помня точно…
Неуловима // яну 20th 2008 at 2:44 pm
Виж аутизмът наистина някои го свързват с друг начин на мислене и разсъждаване и макар да се описва със затруднения в общуването , той няма абсолютно нищо общо с хейтърството и анонимността. Има разлика между аутсайдер и аутист. Последното държа да го уточня, защото все още има колебания дали това състояние е болест или друг начин на възприятие на света. В този смисъл не мисля, че е етично да се обижда на тази основа.
Иначе съм напълно съгласна с това, че анонимник може да е само този, който се притеснява или срамува от думите си по някакъв начин. И понеже съм почти на 100% сигурна, че всеки момент ще се появи някой такъв да ни пита, защо използваме никове, казвам, че и тримата участвали досега в дискусията сме си написали имената на достатъчно видни места в личните блогове
longanlon // яну 21st 2008 at 2:39 pm
Аз друго имах пред вид, като казах аутисти. По принцип аутистите имат проблеми с общуването, защото не могат да възприемат другите срещу тях като хора. Т.е. знаят, че са хора, но не свързват реакциите им със своите собствени, не ги приемат като подобни на себе си.
От тая позиция те няма как да разберат как другите ги възприемат, няма как да се поставят на мястото на другия и да се видят отвън.
Неуловима // яну 21st 2008 at 7:52 pm
Моя грешка, много съм чувствителна на тази тема и често нещата ги приемам доста лично.
pierrot // яну 21st 2008 at 8:34 pm
психологическото състояние на интернет анонимника започна малко по - малко да става медицински определимо… за съжаление.
Неуловима // яну 22nd 2008 at 9:27 am
Е защо за съжаление?
За да се реши проблем, първо трябва да се дефинира. Като определим симптомите, може би по-нататък ще намерим и лекарство.
vanilla // яну 30th 2008 at 5:50 am
Аз доскоро смятах, че спадам към анонимните - защото не съм си писала името в блога и не смятам да го правя, поне засега. Причините: ами предпочитам да общувам тук с хора извън ежедневието ми; а ако се “засечем” с някой от тях (без сама да съм предложила), да общува с мен, без да знае, че съм аз. Така съм решила. Но пък съм написала в блога, че ако и когато стане въпрос за нещо важно, без значение мащаба, ще си застана с името.
А иначе, коментари от Анонимни имах 1 или 2 пъти, но не съм ги трила, защото според мен има хора, които просто са такъв типаж - по някакъв начин животът им ги е свикнал да се смущават от представяне. Повярвайте, че има такива. Не казвам, че е здравословно за тях. А колкото до онези, обидните и злобни и винаги “против” - да, за тях анонимността е като манна небесна. Не знам рецептата с/у това.
Карагьозов Уеблог » Не на анонимността! // мар 23rd 2008 at 10:43 pm
[…] Дилвия Щинкова - Дневникът на Силви Петър Ванев - Блогът на Петър Ванев - Pierrot Коментари 2 Оставете […]
Усещане За Реалност… » Blog Archive » Не на анонимността в интернет! // мар 23rd 2008 at 11:00 pm
[…] Говорилня 3. Силвия Щинкова: Дневникът на Силви 4. Pierrot Read More Comments: 2 Comments posted on “Не на […]
GaN // мар 26th 2008 at 7:49 pm
Много добре, казано! Нищо повече не мога да кажа!
Leave a Comment