Ах, тази чаша!
Сутринта нета се влачи като лада петица по баир, то сигурно тролеят няма да те изчака на спирката, свалката с кафеджийката няма да сполучи, щото тя ще носи флателка с надпис “Man sucks”, после шефа ще те гледа лошо най - веротно защото се мята като луд на банкета когато пуснаха новата песен на Кристина Агилера. Довечера благоверната пак няма да ти пусне ( “Аналгина” пак няма да подейства ) и най - вероятно телешкото варено ще е студено рагу.
Приятелю, на теб не ти е наполовина празна чашата - направо ти е спукана.
Ако така си мислиш в началото на деня, то гаранция, че той така й ще завърши. Защо ли? Ами защото си тъп, черноглед торен бръмрар. Тъп - защото малко се иска да проумееш, че песимизма е страх да поискаш и да си повярваш; черноглед ще си докато не почнеш да гледаш света такъв какво искаш да бъде, а не да се пулиш в говната. И да, торен бръмбар ще си, докато не почнеш да гледаш препятствията очи в очи, а не да ги заобикаляш надупен, бутайки жалкият си животец. Факт е, че животът не използва розово мастило като пише на дъската на живота, но пък ако поискаш винаги можеш да вземеш перото от неговата ръка. Повярвай ми - няма да се дърпа много.
Аз доста трудно преминах от думи в действие - що се касае до увереност и оптимизъм, и смея да твърдя, че сега ми е доста по - леко. За да искаш да си щастлив, трябва да знаеш, че щастието има една основна черта в характера - то се появява, когато освен желано е и търсено. Оптимистът успява, защото бидейки директен, честен и уверен, има много по - голям шанс да сполучи. А песимистите ( както в първият абзац ), рядко са толкова успешни, защото те вътрешно са демотивирани, несигурни и рядко действат директно. Иска се и реакциите на другите хора да не те плашат, а да те стимулират да си вярваш и действаш. Желаните резултати се постигат освен когато ги желаем, а и когато си вярваме и сме убедени, че ще се случат.
Ако все пак продавачката на кафе не ти се усмихне ( изми ли си зъбите? ), а те изгледа като стреснат изхождащ се женски доберман - приеми, че снощи е практикувала нов вид секс и още я боли, и не губи вяра - и утре е ден. В разрез с великата мисъл смятам, че добрите намерения не водят към Ада, а към титулярният състав в отбора на оптимистите и успяващите, и ще перифразирам една реклама - “А Вие усмихнахте ли се?”
10 responses so far ↓
Неуловима // яну 6th 2008 at 11:23 am
Доста крайно изказване.
Не съм сигурна до колко би помогнал оптимизма на някого, когато има очевидни причини за неуспехите му. Умереният песимизъм често помага да видиш несъвършенствата и да се опитваш да ги поправиш, защото имаш някаква визия, какво ще се стане в случай на неуспех на начинанието.
Умереният оптимизъм също помага. В крайна сметка, ако го няма никакъв, няма и да има какво да те мотивира да започнеш нещо ново. Та основната ми идея е, че е хубаво да имаш и от двете в някакво вършещо работа съотношение
яна боянова // яну 6th 2008 at 12:52 pm
Пословичното българско черногледство е труднопреодолим “ген”. Съгласна съм с автора, че сутрин много хора се будят с натрапчивото усещане за кофти ден, пълен с предизвестени неуспехи, дори провали. Затова и сме толкова изненадани, когато например някой чиновник или непознат се държи с нас добре, усмихва се и дори помага. Ние по правило не вярваме в тези неща. Моят скромен житейски опит сочи, че дори и в обречени случаи с вечно намусени хора позитивният подход и усмивката разбиват ледовете. А да вярваш малко повече в себе си - на това тепърва трябва да учим децата си, защото поколенията, пораснали преди 89-та бяха възпитавани предимно в излишна скромност и неувереност.
pierrot // яну 6th 2008 at 1:11 pm
Ива: това, което казваш, че е добре да имаме аз му викам “риализъм”, просто песимизма е като ракова клетка - един път хване ли те, трудно пуска. Дори оптимизма може да ти помогне в евентуални грешки и несполуки да видиш изход. По - скоро говоря като личностна настройка : дали искаш да си пълниш чашата или обратното.
яна: преди ме гледаха странно като поздравявам или правя път, а сега аз се радвам като направя път на някого в снежната пътека и той ми благодари
batpep // яну 6th 2008 at 2:03 pm
не се кахъри, баце
ако си песимист ще откриеш, че оптимистите са абсолутно нещастни смешковци
ако си оптимист ще откриеш, че песимистите са абсолутно същите
а ако си пич ще откриеш, че си пич и всичко е ок
Филип // яну 6th 2008 at 2:36 pm
Никак, ама никак не е важно дали чашата е наполовина пълна или празна. Важното е виното да е добро и да го пиеш с верни приятели. Мисля, това е тайната на живота.
pierrot // яну 6th 2008 at 2:51 pm
хахаха, искам всичко да е ок, затов си вземам най - добрите авери и отиваме да “Кордопуловата къща” в Мелник на бански старец и лаф-моабет
Димитър Цонев // яну 6th 2008 at 3:13 pm
Ама те банските старци са жилави, опитай нещо по-младо и крехко :D… определено повдига духа
batpep // яну 6th 2008 at 6:40 pm
ми - а наздраве!
(на уше - сега не знам как е, ама на “мотиката” беше ем по-тънко, ем по-убаво едно време;))
pierrot // яну 6th 2008 at 8:10 pm
Имаше още два вида такива табиетлийски меса освен банският старец, ама не се сещам. На каничка домашна широка мелнишка с тарелка тънко мезе съм невероятен оптимист и ще обърна земята, само някой да ми даде да се подпра
batpep: това не го знам честно… миналата зима бяхме. Догодина пак надявам се:)
vanilla // яну 19th 2008 at 1:46 am
Да, златната среда е хубава работа, но точно в тоя случай аз предпочитам да я измеееестя към оптимизма. Защото като бивш последователен оптимист знам, че сега я карам много по-зле…
Leave a Comment