Из думите на един мим…

Поради стечение на обстоятелствата снощи ми се наложи пак да гледам новините по нашите “обичани” телевизии. Все пак като
нормален гражданин на Мрежата, съм счел отдавна това за излишно натоварване на нервната система, причиняващо разстройство,
както и подбуждащо ме към запалване на цигара, сипване на чаша уиски с лед, свиване на балкона в ъгъла и изпадащ в размисъл
какво не ни е наред… А тъкмо спрях цигарите, а и не пия вече…

От 15 “новини” 14 бяха насочени към бюлетините на съответните структурни звена на МВР. 14 са насочени към показване на
анархичния характер на битието ни. 14 бяха насочени към показване на факта, че живеем само благодарение на случаен факт, като
например, че сме се запасили предварително с хавлия (както казваше, че е редно да сторим задължително през случайния си живот
Форд Префект).

Какво видях? Само престъпления, смърт, както и разкритие, че личността Осама бин Ладен (една личност, за която представата, че
може да бъде заловена граничи с фантастика за съжаление) искала пак да напада Съединените Американски Щати. Направих си експеримент,
и прочетох интернет - версиите на няколко големи ежедневника. Същата работа. След внимателен анализ съвместно с Малкото_Ми_Сиво_Вещество
( находящо се колко неподходящо над двете ми рамена - на прицел едва ли не!) установих, че това, което гледам и чета е като ежедневно
есе на тема колко е близо Края на дните…

Простете за анализа, ако е неточен, но ТАКА представени новините придобиват характер на ежедневна спринцовка страх и обезсърчаване.
Не мога, като човек - лаик, с тенденция за посветен, в психологията, да не предположа, че съществува утопичната идея новините да бъдат
разбрани като Онова Което Следва Да Бъде Недопускано От ДНЕС. Като лекция с инсталирани приложения на Power Point, които с кликване от
апаратната се сменят…

Но искрено се съмнявам да е така…

Далеч съм от мисълта да допускам, че новините са нагласени за да всяват страх умишлено. И не го казвам просто - така, а защото не съм
фен на теорията на конспирацията.

Защото това не е изключение, а правило. Не е в нашия двор - повсеместно е. Не е само вечер в 1900 - ежечастно е.
Лошите новини са правило, а за добрите чак правят отделни рубрики.

Затова искрено се изненадах като прочетох, че в Китай са забранени лошите новини по медиите. Целта при тях може да е малко изопачена,
все пак няма да дописвам “Дипломацията” като твърдя това, но е като изначално добра линия на поведение. Какво носят новините? Съжаление,
Агресия, подтискане вследствие всеобщата мъка и разочарование? И какво да направя като минат новините? Да гледам отдалечаващата се каруца,
с търсещите бялата лястовица?

Света е изпълнен с факти, породени от непрекъснатия жизнен поток; от нови неща, които се случват, докато хората живеят; цивилизацията ни
освен, че се опитва да се самоунищожи, се опитва и да се преоткрие. Информацията е в състояние така да ни сближи като хора, като достижения,
разбиране, а НЕ КАТО МЪКА!

Невъзможно ли е новините да станах конструктивни? Не могат ли да носят добри вести? Не могат ли да съобщават до къде сме стигнали и докъде можем
да вървим, вместо къде са “свършили” други хора?! Защо трябва да има рубрика “Търсете добрата новина” вместо рубрика “Тъмната страна на деня” например,
която е да двуминутна притурка преди времето?

В мен се засилва усещането, че новинарите вместо светлина в тунела, ни карат да виждаме бързо приближаващия се влак…