Из думите на един мим…

Нали сте гледали поне един американски филм? И аз така предположих. Има един кадър, който присъства в 99 % от тях. Той не е нещо особено. Но изразява динамиката на големия град. Нали се сетихте? Дългите булеварди с потока автомобили, оставящи светлинни дири с аромат на бензин и таксиметрова ругатня. Отворените магазини и магазинчета, където работят студенти от малкия град и отритнати и неразбрани поети. Хората забързани за някъде или просто разхождайки се. Не бива да забравяме и тях - неоновите светлини. Рекламите, разбира се. Винаги ги има. Не само в американските филми. Ефирната неонова светлина на рекламите създава един изкуствен свят, в който се потапяш като излезеш на пътя. Космополитност? Може би. Динамичност? О, да.

Винаги са в центъра. Винаги различно разположени, различни като размери и количество. Винаги светещи натрапчиво силно, карайки те да се загледаш за да привикнат зениците на светлината. Те очертават едно харектерно място, наречено център на един голям, съвременен град. Те продават, предлагат, изкушават. Но спомагат за създаването на един съвременен облик на града. Карат го да изглежда нов, а не сбръчкан в сивотата си.

Но какво става като се разходиш в центъра на София вечер? Има невероятен дисбаланс само на неколкостотин метра от две „култови“ места например – НДК и Петте кьошета. Над ъглите на площада светят десетки големи реклами. Дори в утрешната мъгла или във вечерния стелещ се мрак атмосферата е съвременна и раздвижена. Но какво става на кръстовището на петте големи булеварда малко по – надолу? Сиви сгради, сиви улици и забързан трафик. Едното място е живо и светло, а другото някак си застояло във времето, сърдито, че трябва да търпи нашето присъствие и потрепващо в ритъма на поредния забързан трамвай. Подобен ефект има на Ректората и на паметника „Васил Левски“. На едно от най – натоварените кръгови движения в града няма един светещ рефрен на съвремието. За сметка на това над „Ялта“ се намира най – голямата светеща реклама на Балканският полуостров. 200 метра разлика.

Какво толкава придават светещите реклами на центъра на един голям град? Не говоря като предлагани продукти. Не говоря като размер. Говоря като облик на един съвременен град. Хиляди и хиляди, малки и големи, висящи и закрепени реклами, огромни екрани с 24-часови рекламни и информационни блокове. Рекламата е едно удостоверение, че света се развива и един продукт има нужда от купувачи. Светещата реклама крещи да бъде забелязана.

Това е една от особеностите на София – да се развива далеч от светлините на съвремието, по свой собствен начин. Ходиш по тротоара, бързаш за някъде. Всичко, или почти всичко ти изглежда съвременно, изглежда ти ново, привлича те. Подканва егото ти да опиташ интересни и скъпи неща. Но като си вдигнеш поглед, виждаш едни минали години да отказват да си тръгват. Цели централни булеварди потъват в мъгла и тъмнина всяка вечер, самотни, на съблазняващия фон на светещите оазиси – ЦУМ и Шератон, НДК и Ректората.

Сега има коледни украси. Изключително много и различни фойерверки от цветове и светлини, заедно със светещите примамлимо витрини създават невероятна атмосфера, контрастиращта на едно тъмно небе и мрачни сгради… А ние винаги поглеждаме на горе да видим шейната, нали?