Из думите на един мим…

Стоиш подпрян на безличен стълб на безименен булевард, в неустановена част на именуващия се „град“ кошер от мисли, звуци и цветове. В ушите тихо си пуснал да звучи музика, изразяваща душевността ти – я неудържимите барабани ( примерно соло - акция на Майки Терана ) на непримиримия дух; я безличния комерс ( фенката на дъждобраните, упс! - чадърите ) на несигурния и страхлив първокурсник; ритмите на ромската поговорка „Всичко е относително, щото може да се отнесе“ на свободния от грижи ( и разсъдък ) „съвременник“; или замисления и търсещ поглед на човека под флейтата на Ронан Хардиман или „Кланнад“.

По улиците вечерта е тиха, дъждът е като пръските на чаша с вода, в която току - що се е гмурнало разтворимото хапче, а вятъра е колкото да не се объркаш, че си изпаднал в безвремието на онова летище в „Лонголиерите“.

От далечината се задава запъхтян шофьор, изтискващ от западната си кола последните силици, и преминава като Иля Мурумец в полето, през кръстовището, осветявайки за малка изрезка от времето стълба и теб, опъвайки тъмното ти “Аз” по натрошените плочки.

Сянката се отърсва от локвата, понася се леко на крилете на градския шум и тихо между бензиновите изпарения, викащата продавачка на гевреци и реещата се безгрижно торбичка, се промъква в тихия и студен вход на стария театър. Там, след кратко лутане, леко присяда на своето място в киносалона, където прожектират филма „Градът“, само че не екранизация по Клифър Саймък.

Моята милост, стои на входа, загърнат в старата шуба от Враня - наследство от големия брат, посмърчащ ( Русе, Дунав, зима, синузит, какво да Ви говоря), проследявам с любопитен поглед поредната сянка, и над мъглата от чаят ми набързо рисувам образа й с думи. Така образ след образ, картина след картина ще се появяват образите на градските люде.

Ето тези картини ще предоставям тук, в „Градската галерия“. Приятна разходка!

п.с. Идеята за тази галерия се роди след като се сетих за “Дългото очакване” на Мики Спилейн и една песен, която слушах докато четях и намерих сега - 11 години по - късно : Rene Klijn & Paul de Leeuw - Mr. Blue.