Из думите на един мим…

Като виден самовглъбен дървен философ, сега ще си позволя за първи път да пиша за себе си. Дори това започнах да пиша по един доста странен за блог начин – на стандартен, кариран лист хартия. Довърших го на екрана.

Изкарах втора седмица, откакто „онзи“ понеделник изоставих „Тошко“ ( галено от „Тошиба“, не съм си изоставил някой от родата, споко, недейте звъня на 112… ) в магазина да му сменят изгорелите от свирене тонколонки. Ще каже човек, че за половин година от как го имам денонощно въртя албумите на „Godsmack“ на „volume max“ с инжектирано sound нитро. Ако има такова нещо.

Две седмици. Почти. Без нет. Две седмици. Почти. Без новини и блогове. Две седмици. Почти. Каква бе разликата?

Не, чакай. Няма да пиша за вредата или ползата от Мрежата, или нещо подобно, някое излеяние с неясен патос и объркан лирически герой, който гледа тъпо под мелницата, така и не разбрал същността на „Свободата Санчо…“…. Или някое подобно тъпо сравнение.

Ще пиша за мен и липсващото парче. Само аз правя така. Аз и видните психолози. Ха.

Две седмици не ми донесоха огромно информационно затъмнение – всяка сутрин от спирката до мола се спирах пред РЕП-а. Не мога без информация – все едно ходя гол, или бос. Или да не ходя. Все тая.

Не ми донесе повече време за книги. И преди четях.

Не ми донесе повече време за телевизия. Напоследък слушам закърнелия си разум ( и разни добри хора, които ми дават съвети в блога ) и гледам основно научнопопулярни канали. Особено „Explorer“ петък вечер. Спрях да пия Сидалгин Нео. Браво…

Та, лисваше ли ми нещо? Аз не боравя в интернет на работа. Мда, има и такива. Поща? Аз да не съм Дядо Коледа писма да получавам…Александър Бел го е измислил.Ха.

Липсваше ми едно парче – една супер специфична среда, социална разбира се. Много е зарибяващо – от една страна си воайор и четеш мислите на други люде, от друга страна си странен тип егоист и пишеш за себе си, колкото да си прочетеш мислите, или от трета си трудна личност, с грозен почерк, търсещ друг освен кучетото ти да ти чете словата. Да знам, че не могат да четат.

Едно парченце блог на ден.

Преди ползвах Мрежата за да добивам информация и свалям филми. Изгубих интерес към филмите на компа и ходя на кино. Сега основно чета. И се кефя на множество ИТ. Ха, не е това. Интересни Типове. Толкова неосъзнати социолози и психолози. Или осъзнати, но неискащи оценка. Липсваше ми достъпа до толкова много различни мисли, този обръч от информация, която не се е спряла на бюрото на Онзи-Главен-Редактор,и под „Влиянието“ - с главно В, е претърпяла гнусна метаморфоза. Репортери в собствени телевизии. Търсачи. Всякакви. Всеки поотделно излиза със свое тълкувателно решение. Автономни Върховни Съдилища. Анонимни прокурори в сумрачни съдебни зали или гръмогласни адвокати в национален ефир в prime-time. Начинаещи психолози или отдельонни командири в БАН.

Интересно е. Липсата на нещо показва, че то подхранва част от теб. Информацията, в този си суров вид, подхранва моето любопитство, и това ми липсваше. Да, имах 20 писма от truthout, но там информацията е друга.

Може късно, но за сметка на това мъчително влизам в час. Продължавам с интерес да чета, докато се наслаждавам на новата песен на Armand van Helden през слушалките, понеже от сервиза на „Тошиба“ официално решиха, че нямам звук, защото „Линукс“_а обичал да работи на тихо. Три месеца свирил на магия. Така де, да живее дружбата с Гейтс. Бил Гейтс. И оставиха рекламацията без уважение. Но за това друг път…

Сега липсващото парче е на мястото си и аз отново си вземам малката дневна доза позитивизъм и идеи…