Вчера се засякох на басейна с група деца, които имаха урок. Аз по принцип съм толерантна личност, старая се да гледам и през очите на другите, както и да възприемам детските постъпки като такива. Е, да гледаш и слушаш десетина момчета – на не повече от 9 години, в съблекаляната сами – без родители или възрастни роднини, си е истинско предизвикателство за нервната система.
Какво ми направи впечатление или по – скоро ме удиви толкова, че да ме изкара извън нерви?
Държанието помежду им. Езика им. Основната им тема. Неприкриваната агресия. Чудя се дали да сложа и килограмите им – половината бяха лоени тресящи се топки, а другата с нормално телосложение, но реших, че това е безмислено. А ако някой родител, познал детето си изроптае – да се замисли, защото знам какво и защо го пиша.
Първото, което ми направи впечатление бе момчетата не се закачаха като деца, а действително проявяваха симптоми на агресия помежду си. И аз съм бил дете, ама такава злоба не помня. Пардон, помня – ама него го наказаха пред всички на една родителска и повече не гъкна. Тоест те не играеха, те не се биеха, те предпазливо проучваха като заплашат или ударят някого, как той ще реагира и как другите ще оценят постъпката. Правеха си скала на допустимото насилие направо. След това тези „мамини англечета“ (ще ви кажа после) започнаха да си комуникират помежду си, при което чух толкова обидни квалификации, че наистина ми стана гадно. Не неудобно, и аз псувам. Гадно – това са деца. Това е момче на 9 години, което се обръща и съвсем умишлено псува на майка и използва обидни квалификации към друго дете, което осъзнава какво му се казва в лицето и отвръща с нескрито желание да покаже, че е по – Голям. Комуникация е понятие, което е галантен израз на простотията, която струеше в тази съблекалня. Ако беше съблекалня на младежи на футболен отбор щях да ги разбера. Езика, който използаха е точно онзи, който кара бабите да скачат в движение от тролея на „Цариградско“ виейки в безсилие. Елементарен, използвайки шаблонни изречения. Държат да вкарат в употреба някой вулгарен термин за да се почувстват големи. Държат да се покажат мъже, ама от ония с прокъсаните кожени якета от „Илиенци“, гадните дънки и мръсни маратонки, дето псуват на спирката. Или в компютърните зали ( там поне изглеждат по – добре). Основната тема – говореха за бой и за компютри. Някой изненадан? Не. Добре. И аз не съм. Ама не си говореха как ще се пребият за простотия, или, че не знаят как се играе еди – коя си игра.
Не вярвам да казвам нещо, което да не сте видели или чули около Вас. Не съм си и помислял да влизам в ролята на родител на тези гамени. Опитах се да си припомня при мен какво беше на тези години. Играх си, хабих разни емоции за простотии, бягах насам натам, четох книги, но никога не съм псувал и никога не съм изпитвал агресия към други деца на моята възраст. Но…
Същите тези „мамини синчета“ как излязоха от съблекалнята продължиха да се държат така, и бяха посрещнати с любов от родителите си. Те въобще не реагираха на това, което аз виждам. Това е и една от причините да не се опитам да реагирам като по - възрастен и да направя забележка. Нито щяха да ме разберат, нищо щяха да се опитат дори, а на всичкото отгоре панаира ще е в кърпа вързан.
Същите тези деца ще бъдат попитани от репортер „Какво значи селянин?“ и ще отговорят „Простак, как какво“. Нали се сещате за кое предаване става дума?
Сигурно не е лесно да си родител. Скоро и аз ще го разбера. Но “Това” им държание… мога за норматив да Ви напиша един въображем сценарии на растежа на едно от тези момченца. Няма да има нищо красиво в това, което ще кажа. Няма значение, че са на 9 – племеничката ми е на 12 и разсъждава като студент по философия на защита на дипломна работа. Но си носи духа на годините. Тези разсъждават като докери и се държат като квартални гамени.
Скритата агресия у децата се проявява в повечето случаи стократно като пораснат.
А откритата агресия? Като тази?
13 responses so far ↓
mindbolt // ное 27th 2007 at 11:06 am
Най-дразнещо е безразличието на тъпите им родители. Все едно не им пука какво говорят или вършат децата им. Отношението “имам си и по-големи неволи на главата” е това, което “оформя” малките дришльовци като социопатчета.
BORIME4KA // ное 27th 2007 at 12:48 pm
Адаш, много добре си описал ситуацията.
Но пък аз не мисля, че на “тъпите им родители” им е безразлично… Просто бачкат прекалено много, за да разберат в какво се превръщат децата им…
И все пак, у всички деца ли я има тази агресия?
Аз също бях голяма “битка” от първи до пети клас, също всички имахме злобни прякори и имаше една негласна борба за надмощие, също имам тефтер-речник с цинизми от втори клас… И до гимназията всичко се промени напълно и в един момент ме накара да се смея на себе си и същевременно да се срамувам от това, че съм бил такъв… Но и по мое време представата на второкласника за това да си голям беше именно как се държиш грубо, агресивно, псуваш, плюеш, пушиш, биеш и останалите неща, които сме виждали в много американски филми… Та… не знам има ли място за паника…
pierrot // ное 27th 2007 at 10:43 pm
социопата е така наречения “инвалид по съвест”, лице, което не може да се впише в социума. Тези деца имат изградена толкова изкривена ценностна система, че живеят в техен си социум. за тях, те са си прави… това е лошото.
А, че родителите са безразлични се припокрива с кариеризма, което си е чиста форма егоизъм - защо си го правил и го храниш това дете, като не го развиваш?
Всеки е бил палав, всеки е дивял, но никога не е имало тази агресия, и то толерирана агресия…
Swissmade // ное 27th 2007 at 11:47 pm
И аз бях там…..и аз видях!!!
longanlon // ное 29th 2007 at 2:45 pm
Мда, и на мене понякога ми се струва, че децата нещо не са на ред. Разбира се, успокоявам се, че това и Сократ го е тревожело, но все пак някак не ми се ще да се стига и у нас до положението в американските училища, дето го виждате по всяка тийнейджърска комедия и което аз си мислех, че е измислица преди да ме светнат, че филмите точно си отразяват действителността.
pierrot // ное 29th 2007 at 3:50 pm
абсолютно!
онези комедии се присмиваха на действителността, като, че ли така тя може да се промени - което все пак е нещо btw.
при мен дилемета е, че аз твърдо съм решил да възпитавам деца, а не социопатчета, и да помагам както мога да не порастват такива. а от друга страна - какво право имам да съдя начина, по който друг възпитава децата си?!
vanilla // дек 17th 2007 at 4:15 am
Правото да уравновесяваш положението, Pierrot, правото да уравновесяваш положението…
pierrot // дек 17th 2007 at 6:39 pm
интересно ми е да ми дадеш съвет, как да отвърна на родител на дете, на което правя забележка, че се държи като “олигофрен” - в медицинския смисъл, и ме попита “А ти кой си да му правиш забележка?!”. това ме тормози от… доста време.
vanilla // дек 18th 2007 at 5:01 am
Но знам, че е много трудно да се провеждат такива разговори. На екран е друго:)…
vanilla // дек 18th 2007 at 5:23 am
защо така не излизат коментарите?
pierrot // дек 18th 2007 at 10:09 pm
все си мисля, че разсъдливия родител няма да допусне такова държание от детето. а и първосигнално и аз самия ще си вкарам два прави. това прозвуча шизо малко :). моята реплика звучи грубо наистина, но на живо съм правил доста груби забележки на родители, които са брутално безотговорни, както и на деца. но последните някак си съм ги правил … доста внимателно, защото децата са като нова кърпа - попитават незабавно, особено негативни реакции.
off: не знам защо ти отбелязва като спам коментарите всеки път, ще видя какво мога да направя - засега ми казва, че намира проблем в IP-то и URL ти и трябва на ръка да ги пускам … ще видя. съжалявам
vanilla // дек 18th 2007 at 11:13 pm
Чакай да видя не мога ли да направя и аз нещо… например да си пиша url другояче.
А някои родители мен просто ме изумяват, мога да си го открия като рубрика направо… и после - “ама откъде ни дойде тоя проблем с детето?!?…” Нямало откъде…
По научному, 80% у човек са гени, полето за действие отвън е 20%. Ама поне да се използват…
pierrot // дек 19th 2007 at 7:22 am
- съжалявам, но пак те вкара в спам - листата със същите основания…
при Лидия четох страшна статия пак по този въпрос, и да ти кажа се замислям, че разделението при децата по критерии родители тепърва ще се проявява, но не в материален вид - а деца на мислещи и деца на “някакви” родители. Умните хора поне се опитват да изградят качествена основа в самочувствието и мисленето на своите наследници.
Leave a Comment