Хайде на гости. Не? Защо? Неудобдно ти е?
Неудобство? Кое е неудобно? Неудобно е да си обуеш гащите през главата. Но не и за отношения.
Защо е неудобно да поканиш някого на гости? Какво показваш като поканиш някого на гости?
Дали поканата за гостуване е нещо повече от обикновена среща или допускане до лично пространство на някого?
Какво е една среща на кафе? Обличане, придаване на приличен вид ( несигурно събитие ), среща, разговори, прибиране в Твоята Крепост.
А респективно – какво е покана за гости у дома? ( За много хора това би се сторило доста странно като въпрос, но наблюденията ми в София и Русе показват, че хората се отчуждават един от друг постепенно, а това е нормално продължение… )
Дали едно гостуване е допускане до лично пространство или просто среща? Разбира се не говоря за Онези Следобеди, които от чаша „Станимашка малага“ и разговори за живота с близко семейство, прерастват в многобройни чаши Много-Бързо-Вървяща-Бира и страсти на играта на канаста. Говоря за онези срещи, които поради студения вятър навън или вкусния вишнев сладкиш у вас заместват типичните срещи навън между познати и приятели.
Колко често каните хора у вас на гости? Колко често правите нещо специално за гостите – дори и онова : да споделите от Онези резерви със силистренска кайсиева или невероятните шоколадови трюфели?
Допускам, че поканата за гости, вървящите ръка за ръка намерение на домакина да направи уютен дома и притеснението на госта да не се изложи, са изместват от повсеместното свиване на семействата в техните си черупки и онова озлобяване, което не допуска външни елементи у дома. Но пък и има много семейства, които разчитат точно на приятелите си за да не станат сиви елементи на житейския натюрморт.
Широко скроеният човек не би се притеснил да покани някого на гости, но притеснения и свит човечец би го възприел като вмешателство една ли не. Дали вече за част от порастналите хора интернет, кафетата и чалга храмовете ( няма такова словосъчетание !!! ) не са изместили гостуването и интересните разговори?
6 responses so far ↓
Неуловима // ное 19th 2007 at 1:16 pm
Моята причина: преди около 14 години дойдоха няколко души у нас - нашите ги бяха поканили. Лелките още от вратата започнаха да се оглеждат и да правят сравнения (”това у нас е така”, “това у нас не е така”, “а ние направихме еди-как-си”), а чичковците - “абе тоя ремонт дето сте го правили много пари е глътнал”. Тогава се нанасяхме в сегашният ми Дом и на нашите въобще не им е станало приятно явно от тези приказки. След този случай повече у нас гости не са канени и като че ли и аз се настроих негативно - много малко хора съм допускала вкъщи. Някак не мога да свикна с мисълта, че още някой се размотава у нас и си прави някакви оценки. Но пък за сметка на това, допусна ли те веднъж вкъщи, можеш да се чувстваш като у дома си
pierrot // ное 20th 2007 at 1:07 am
ти си имала невероятна липса на късмет
. Ето от такива … “добри” хора се получават тези отрицателни нагласи. Въпреки, че и аз не бих поканил кой да е у нас, но влезе ли наистина и аз ще направя всичко възможно да му е гот на госта. Щото аз се опитвам да съм готен :)))
Не, сериозно - друг път случвало ли ти се е такива гости да идват у вас?
Неуловима // ное 20th 2007 at 1:49 pm
Не. От тогава вкъщи са идвали само най-близките ми приятели и кръстниците. А иначе по работа (ремонтни дейности по канализацията) са идвали и комшии, но то за по час-2 и САМО по работа
Предполагам доста хора са имали кофти случки от гостувания и честно казано предпочитам да се виждам с приятели и познати на неутрална територия, т.е. нещо различно от къща или апартамент.
mindbolt // ное 20th 2007 at 3:57 pm
Що заради едните да страдат и други? Ивкей, недей да слагаш сички под един знаменател! Аз като ходя на гости, не помя после имало ли е пердето и стени или не. Важни са хората, не тапетите, баси!
pierrot // ное 20th 2007 at 4:51 pm
Нагласата за неутралната територия някак си не мога да я възприема. Като дете съм свикнал у нас постоянно да има хора, и да е напълно естествено близки и нетолкова близки да събереш на уютно място. Сега вече в моя си дом се старая да пренеса същия манталитет, същото поведение, защото мисля,че това сваля много от преградите в едно общуване.
lelnesta // ное 21st 2007 at 4:35 pm
Много хубава тема - отчуждаването и страха да допускаш другите в най-интимното пространство, ако щеш и да споделяш най-личните си мисли.
И съвсем на място в личен план, след съботно-неделно разместване и промяна на интериора. Веднага поканихме гости, защото сме се постарали да направим дома си по-красив и различен. Освен, че го правим за нас, не сме егоисти и първото, което ни се прииска беше да споделим.
Обичам гости на кафе, гости на вечеря или на купон. После е малко досадно с почистването, но си заслужава. Е да, домът не е крепост, за която дупчиш билетчета и правиш отстъпка за група от 50 души. Но пък входната врата не е барикада.
Обичам хора, обичам роднините и приятелите си, понякога искам да ги видя в къщи, друг път на вън. Грижим се за дома си и когато направим нещо хубаво ни се иска да го покажем, ако на някой не му хареса, ами да му е харесало… нали не живее у нас :))
Leave a Comment