Из думите на един мим…

Закон за етажната собственост. Управителен съвет на етажната собственост. Къде по – дяволите отиде съседа?! Просто съсед?

Дребния и злобен чичка, с тънките очила на инспектор от данъчното, още пърпорещ с бялата Лада ( наточена много ясно ) вече не е просто господин Иванов, а е заместник – председател и отговорник за парната и ВиК инсталация в блока. Много държи да му говорим на Вие вече. А залитащата към алкохолен руски акцент стара мома, карикатура на бедната Крюела, твърдяща с цялата си наглост в събота сутринта, че Закона й дава право като главен счетоводител на етажната собственост да влиза във всеки апартамент, се разхожда в нашето село като кметски наместник. Защото вход с 90 апартамента въобще не е блок. Малко село. Или един ареал на доста странни биологични видове с управителен съвет от други биологични видове. Толкова управителен, че половината жертви във входа не искат и да чуят за общо събрание и избори – толкова са отвратени. А аз като й се опънах един път – дамата съвсем сериозно ми поиска да заплатя подмяна на цялата изгнила тръбна инфрастуктура на мазите, защото капело от някъде и тъй като аз съм на първия етаж, значи съм аз!?!, тя в момент на паника ми предложи да стана касиер на входа. Главен. Защото има още 4. Лудост?

А сега домсъвета ще налага и глоби. До 5000 лв. Може в някой входове това да оправи нещата. Но при нас ясно виждам едни такива жалби в общината, едни жалби до районното… Лошава работа.

Като оставим настрана материалните мотиви, изразяващи се в различни проявления на неоснователно обогатяване, защо е са толкова озлобени отношенията в един вход? И не питам за това какъв наем да се събира от магазинчето до входа. Някой съседи се опъват на това да плащат на чистачката, защото „й било много“. Нали можете да се сетите кой е първи да псува, че било мръсно обаче? Много била таксата за асансьор. Няма да плащаме. Ама постоянно се чува – „баси колко е мръсен тоя асансьор и мамка му, колко дрънчи“. На такъв съсед с удоволствие ще му се разпиша с трите си ръце за глоба. Ако може и депортиране … Един съсед от петия ежат си разтоварва багаж пред входа и аз съвсем нормално го поздравих и попитах дали иска да му помогна. Е така ме изгледа все едно искам да мърсувам с дъщеря му. И друг път, с друг съсед ми се е случвало ( не онова с дъщерята за съжаление… ).

Сериозно, знам, че всеки от Вас се сблъсква с такива индивиди всеки ден, но не сме ли вече нормални хора? Редно ли е държавата да приема закони за да регулира как се отнасяме към входа си и съседите си? Явно тоталната невъзможност да се грижим за „стените на собствените си домове“ е принудила държавата да влезе и в законова форма в тези отношения..