Из думите на един мим…

Тъй като след няколко дни ми престои изпит в една доста сложна дисциплина - “Данъчно право”, и четейки законите и лекциите си помислих защо ли не разрешават на изпитите да се ходи със законите, а едва ли не трябва целия този материал да се назубря?!

Не разсъждавам от гледна точка на студент, който не обича да чете. Даже смея да заявя, че сега учейки второто си висше ми е много по - интересно, и въпреки първоначалното нежелание и ефирна доза мързел, сега чета и ми е интересно.

Но ако погледна от гледната точка на един преподавател, как аз бих възприел сегашното положение? Дали преподавайки готов материал на студентите, предлагайки им готови анализи и накрия давайки им на изпита теми, които да препишат - аз преподавам? Или само давам? Дали се обучават така? Поне аз виждам нулева възможност за въображение и развитие.

Последните ми два изпита - по “Облигационно право” и по “Семейно и наследствено право” в Русе ме накараха да помисля, че изпитването не е само изливане на думи и словосъчетания в определена форма, без да се гони реален резултат. На първия изпит - който бе със славата на много гаден, доцента ама въобще не го интересуваше аз как ще предам материала от лекциите. Той искаше да види аз как съм го разбрал. Той искаше да види аз как си обяснявам различни неща, които касаят сделките и договорите. Явно това изпотява много студентите - да си представят. По “Семейно и наследствено право ” пък професора каза само едно нещо на асистентката си - дай им въпроси, който са най - близо до действителността. Направо му се зарадвах!

Но колкото и да са интересни последните ми два изпита, едно ме замисля - ами ако освен така желаното ми разбиране на основите на съответния материал, изпитващия поиска и малко “казусче” да поразреша? Тогава става страшно! Много обичам някой преподавател да ми каже : “Е, сети се де - има шест точки в тази алинея!”. Е, по дяволите - аз да не съм зубрач? Да не съм ги сканирал? Да нямам фотогенична памет и да помня наизуст стотици страници закони? Не съм влизал един или два пъти в съдебна зала, и едно нещо да не ми направи впечатление - всички си носят книжките ( да се чете закони и кодекси ) под ръка. Но не - студентите трябва да сме някакви гении, и да помним всичко. Да обясниш нещо е принципно добре - показваш, че си запознат общо с материала. Но най - важното : да разрешиш казус, смея да твърдя е трудно, да не кажа невъзможно като хората са са без закона под ръка. Дори и на изпит. Още повече - на изпит.

Поне аз като преподавател бих се зарадвал ако дам една картина от юридическата действителност на един студент, и той вместо да ми изтреля наизист какво е “научил”, ще знае къде да търси в закона, да го свърже със “случая” и да каже колко и какви варианти има, и съответно да ги проиграе. Да каже какво мисли.

Правилно драги ми наблюдателни читателю - не съм преподавател…

Това не означава да не се четат лекции, но няма как ако искат да ни проверят знанията да не се позволява да се носи закон на изпит. Ако си мисли някой, че от закона може и да се препише - супер! Значи е завършен юрист - тоест той ще вземе съответните членове и възоснова на тях ще развие темата си. Съдията като осъжда хора си поглежда закона, прокурора като пледира се позовава на член от закона - за който също поглежда. Адвоката също. Все пак практиката учи. А и на мен сега няма да ми се налага да научавам наизуст лекциите, а да ги разбирам.

Не е ли по - правилно да се стимулира разбиране и да се проверява как действа мисълта на един студент “ходом”, отколото да се тренира папагал?!

P.S. Или както добави моята прелестна първа читателка на всеки пост - важното е да знаеш къде да търсиш!