Из думите на един мим…

Ами това беше - реших да събера и двата ми блога - фотографският и личният дневник в едно. Реших да се пробвам на собствени мускули, колко мога да изкарам, без да съм зависим и ограничен. Затова вече няма да се пише тук.

Който ме чете през RSS - http://peter.vanev.info . Това е новият адрес на блога ми, има си икона за RSS горе вдясно, която е асоциирана с feedburner, през който може да се абонирате за моите психо-футболно-музикални драсканици. Ще се радвам досегашните ми читатели да видя и там Изключително съм благодарен за дотук постигнатото най-вече на тях…

http://vanev.info - това е централният сайт Тук има линк към моят блог, моят фотоблог - за темата използвах тази на СХ и Лирекс, и черешката :). Има и линк към блогът на брат ми - който иска да го прегледа, изключително интересни неща пише. Като за психолог и бъдещ служител ЧР излага гледната си точка много добре.

Та…това беше за тук. Ще се чакаме на новото място…

След къмпинг “Смокиня”. Невероятен плаж! Боби Димитров във flickr

Имало едно време едни истински плажове. Една пенлива морска вълна, която се разбивала с нежен тътен в краката на невинно печащият се турист. Покрай тези плажове имало достатъчно на брой хотели, комплекси и бунгала, а летовниците пият бира и боцват рибка, докато смеха им се блъска в безкрайната морска шир. Имало едно време…Днес зелените поляни са заменени от сиви бетонни скали, пясъчната ивица е набодена като игленик от чадъри и изтласкана до критичният минимум от десетки басейни. Горските пътечки, видели не една или две любовни трепети, са видоизменени в циментови пътеки, по които минават влакчета, яхнати от щури деца и опиянени от отпуската родители. Е, това го има навсякъде, би казал някой домоуправител в “Младост”, какъв му е проблема? Но моля Ви се, какъв проблем - Несебър има над 350000 легла за туристи. А къде е градът ?!

Нормален процес в природата е, когато едно пространство бъде запълнено да последва процес на изпразване, с оглед неговото запазване и възстановяване. Нашето любимо море си е там, но трябва да се качиш на 11-ият етаж на хотела за да го видиш. Никой никога не обсъди реално въпроса ( или поне аз не съм бил там! ) - защо са ни толкова много спални на ниски цени и кошмарна инфрастуктура, като можем да имаме наполовината като бройка, но на увеличена цена и запазена природа? Но вече и на нашата улица изгрява слънцето, ако мога да си позволя някаква надежда. Малка, но надежда. При всичкото нищоправене последните години, сега с дълго чаканият закон за устройство на черноморското крайбрежие нещата влизат в рамки, може би закъснели, но факт. Да знам, че някой биха реагирали гневно на това, с изречения от порядъка на „Като съм вир вода вече, за какво ми е чадър!?“, но няма да са напълно прави. Това е малко песимистичен поглед на нещата, и е отказ да се съобразим с действителността. А всеки гражданин е достоен член на групата, като оценява дори и малкият напредък, а не го затрупва с многото пропуски.

Сега предстои да бъдат премахнати всички незаконно изградени обекти разположени по морският плаж. Към това така обширно и невероятно мощно звучащо словосъчетание са приобщени и временните постройки. Основно те. Това включва всякакви паянтови закусвални, кръчмета с много съмнителни гозби вътре и замърсяващи пясъка кафенца. Плажът ще бъде чист. Ще видим за колко обаче, защото разпоредбите не ловят вече получилите разрешение. Нарушителите били стотици, дори и повече. Ще бъдат. Дори и закъсняла, една санкция има смисъл, стига да се прилага. Хубавото е, че има и разпоредба да се рекултивират изоставените строителни площадки. Хотели няма да събарят за сега. Тях липсата на клиентела и печалба ще ги остави на безпощадните ветровете на икономиката да ги отвее. Малко по – малко…

Много е важно всяка инициатива да не бъде прекъсната от невероятната липса на вяра. А че тя липсва, това е научно доказано, това е епидемията на нашите географски предели. Приложението на закона няма да бъде само формално, а ще бъде реално. Срока поставен за изпълнение е много преди същинският сезон да започне и няма да дава възможност да се използват известни от миналото процедурни хватки за спасяване на кожата. Или сезона. Дано скъпи приятели. Дано това лято видим поне един чист плаж. Малко, но качествено.

“И бельото си дадохме…” Петър Ванев - Pierrot 2008

Доста нашумя темата за феминизма. Тоест - откакто Петя започна да пише в блога си, и Майк й направи една доста сериозна реклама. И колелото се завъртя - женското и мъжкото ще са винаги в конфликт. Просто защото ще има два варианта за това как да станат нещата. За това как стават нещата. За това как са станали нещата. А как са станали те сега?
Правенето на свирки
Това е една доста сексуална тема по принцип. Коментират се разни въртеливи умения с езика, разни смукателни двежения с уста и доста пърхащи ( баси колко готина дума! ) устни върху единственото категорично мъжко нещо на тоя свят. Не случайно обложките на повечето порно филми имат свирки за десктоп. Или задник, но това е друга тема. Тази чисто интимна двигателна функция е брутално иззета от мъжкото съсловие ( не коментирам сексуалният живот на гейовете, против който няма нищо против ) и впрегната в нещо доста грозно. Женската война за равнопоставеност доведе до това, че има освен изключително кадърни жени, и доста такива, които искат да успеят. Както вече писах - единственият проблем на жената е неувереността. И как реагират колегите? Вместо да се впрегнат и да покажат, че могат да работят и вършат работата си качествено, те пищят, че жените са толерирани ( тоест правят свирки на шефовете и шпакловат шефките, което са чисто чекиджийски мечти в повечето случаи ) и се почват едни наколенки, направо свят да ти се завие! Ако преди жените са се подмазвали за да спечелят правото да си тръгнат навреме от работа, то сега много мъже протъркват дюкяна на шефа само и само да останат там( и да демонстрират нулево КПД при ужастно много движение !). Все повече мъже възприемат угаждането до грозно безобразие като единственият начин да останат в ефир. Ей, братя - оставете жените да ни правят свирки вечер, а вие работете и се дръжте като хората, бахти!
Късите поли
Разбираемо е желанието да жените да са привлекателни, дори и в често биологичен смисъл - жената винаги е преследвана, и винаги е била обект на желания от тестостероновата половина на света. И това е родило мултимилиарден бизнес с козметика и невероятно красиви гледки по улицата. Но защо, мътните ги взели, има мъже, които се опитват да се докарат МЕТРО?! ( това май беше мечтата на жека Младост и Бойко Борисов, а не начин на изглеждане?! ). Жените трябва ( поради гореспоменатото обстоятелство ) да са привлекателни и атрактивни създания. Чисто социалната роля на мъжа е да ИЗГЛЕЖДА МЪЖКИ! Е как ще стане това, като има повече мъже с епилирани крака и задници от жените - членки на световната женска организация?! Плътно, прилепнатите фланелки ( S-размер ) са за да изпъкват красиви женски гърди и стегнатите им тела, копнеещи за мъжка длан, а не рахитични и “леко сочни” (?!) мъжки, намазани с гел и още 11 вида кремчета телца. Красивото мъжко тяло си личи по осанката, а не по колечеството гел в косата и пудра по бедрата! Ей, про-бекъмвците! Оставете женската аудитория да изглежда женски!
Футболът
Доста време бастион на “мъжкото”. Това докато Миа Хам не вкара гол за националният отбор на САЩ по футбол, не се засили и не си преметна фланелката над главата. И не лъснаха две малки, стегнати цици, а един странен ластичен сутиен и това движение вече не носи никаква сексуалност за мен. Докараха се нещата дотам, че един истнски футболист като Уейн Руни изглежда като неандреталец сред женският ( упс, мъжкият ) отбор на Португалия! Вярно, че в последно време женският футбол нещо е позатихнал ( или поне по всички информационни канали ) и се надявам така да си остане. Това е единственото място, където мога да се почувствам мъжки!
Това е резултат на уменията на жените да се адаптират, да успяват и да оцеляват. Ние мъжете си мислим, че сме заченати за директори, голмайстори, красавци и неоспорими лидери на свободният свят. Или само се правим, че си мислим? Къде останаха мъжките работи? Жените ги вършат. А ние мъжете какво остана да правим, мътните го взели?!

“Мечтата на софийският шофьор.” Всеки си има мечти…Петър Ванев - Pierrot 2008

Когато сядаш в ъгъла с чаша топла бира, леко усукваш на фльонга косъм интимност и вятъра на безумието минава като средиземноморски бриз през гладкият като морска скала мозъчен бряг, изпадаш в едно леко състояние на уединение, в което се сещаш за децата, жинЪтЪ и собственият си задник. И понеже виждаш всичко в едно постоянно кафяво - почти като стоножка с разтройство или просто мокета рано сутрин близо до очите ти, започваш да мечтаеш. Ето за какво например…
Деца без цигарен дим, алкохолни изпарения и тъпи бащи
Сериозно си мечтая да не виждам празногледи майки, с грим като на етруска царица при първата брачна нощ. Мечтая си около тия майки да няма чаши бира и водки докато “си играят” с децата, които ядат камъни от градинката или блъскат другите деца. А ако може да не бълват гнусни кълба цигарен дим в лицата на ококорените като невръстни шимпанзета бебета, които да се чувстват като в клип от ранното творчество на Микаеле Джаксон…Просто цена няма да имат. Мечтая си, ако майките са безотговорни и тъпи, то поне бащите им да не са опулени като мармозетки безгласни букви в семейството, и да могат - ако искат де, да коригират отвратителното поведение на жените си, които приличат на изхвърлени на бунището плашила. Мечтая си мъжете под чехъл да не се усмихват нежно, когато жената каже “Мен като ми се доработи, щъ е нещу от къщи, щото не ми съ бачка многу…”, а да се сетят, че този тон и половина цимент на техният гръб днеска значат двете кутии шарена Карелия в дробовете на жената и щерката.
Празни пътища, учтиви шофьори и внимаващи пешеходци
Уф! Както се вижда на снимката - направо мечта! Мечтая си тъпаците, които леко привеждат главица като бик в атака, присвиват очички като японец със запек, и натискат газта както син ултрас главата на чорбар в китно дворче в “Сухата река”, и преминават на толкова късно жълто, та чак червено, да не ме карат да бия спирачки и пия валериани после. Мечтая си да не се налага да подтискам разни вълни на насилие и канибализъм, когато карам по “Цариградско”, магистрала Хемус или локалното. Мечтая си като видя пернишки голф да не получавам сърцебиене, сравнимо със спечелена “Шампионска лига”. Мечтая си когато бамбито пред мен даде ляв мигач да не завива рязко от крайна лява в крайна дясна без да заподозре даже, че има и други будали на пътя.
Връзките на кубинките, в службата, в канцеларията…
Колко хубави неща могат да ти се случат ако нямаш връзки в тоя прогнил кошер, пълен със заблудени светулки вместо пеперуди, и с миризма на пълнен пъпеш с бира наречен живот ако си без връзки? Мечтая си да не се налага да търся хора, че да си поръчам нормален климатик, а не такъв дето ще ми хвърля семена на търтеи като натисна ЖЕГА. Мечтая си да мога спокойно да си пусна една молба в някоя администрация, без да изкарам вуйчо владика или братовчед по осемнайста линия в районната здравна инспекция. Мечтая си да отида спокойно на хубаво българско море, без да се налага да правя свирки на някой познат за да ме вкара в мизерна дупка до ММЦ-то. Мечтая си като работя и покажа, че заслужавам поощрение и повишение да не се налага да съм човек на брата на сестрата на лелята на етървата на шуринайката на лелинчото на шефа.
Въобще МЕЧТИ! А кервана си върви. Да продължа ли да мечтая или да взема да свърша нещо,а? А ти мечтаеш ли си?

“Зад всяка добра бира стои по една добра жена. Факт - мениджър в “Шуменско” Петър Ванев - Pierrot 2008

Много ще ми е трудно да не напиша нещо, което вече е било написано от някой, дори пък и той да е беден бангладешки колумнист. Изключително ще е да изтъкна факт, върху който не са построени планини от диалози и спорове. Почти невъзможно ще е да изразя позиция, която да не е изразена, атакувана, защитена, обрулена като праскова след циганска атака и поникнала наново като Белград след войната ( с две думи - като молба във вогонската администрация! ). Но ще се опитам…Не пиша за да се подмажа на някой жени, а защото аз ги уважавам. За разлика от някой жени, които не се.
Семейството, детето и шопската салата
Не мога да отрека, че част от мъжкото в мен понякога е извисявало глас в искане да не ставам от компютъра, да поискам една запотена биричка и едно хубаво мезе докато зяпам някое филмче и леко се почесвам по косматата си предница. И в интерес на истината съм го правил. Искало ми се е да се изживея като някой долен киевски общак на кило фалшива “Кремльовская”, който на задна прашка прави бурен секс в някой ъгъл и помни само това. И това съм го правил - единственият плюс на “Студентски град”. Както и в интерес на истината съм прал и простирал, мил съм чинии, готвил съм, сменял съм памперски, измивал съм пода и други подобни нещица. Всеки мъж го е правил нали? Че защо тогава се мислят някой мъже за по-голяма работа?! Един 15 сантима ( това на две ракии, иначе е 11 ) не те правят ПО-голям. Те си имат два пъти по толкова. Твърдо съм за това жената да е равнопоставена и да не търпи дискриминация, там където е излишна. Стига разбира се, да не се прекалява с това.
В едно семейство според мен, разликата между мъжа и жената следва да е единствено в следните неща: кой как пикае, кой ще го ражда, и кой къде ще се позиционира при задната прашка. Съжалявам, друго не се сещам. Драги жени, други преференции ще трябва сами да си ги договорите. Другари ( това като рап песните - “Girls, fellows..” ), свирката на полувремето на финалата за Купата на България ще трябва да си я заслужите. Няма женска и мъжка работа у домакинството. Аз чистя по-добре от жена ми, а тя 4-ти курс в Академията разглоби две реотанови печки и направи една. Факт. Това важи и за детето - то се гледа от родителИ. С “И” накрая. Жената в интерес на истината го кърми само. Другото е въпрос на разпределяне на свободното време и работата.
Заблудата “ТЯ” е некадърна!
Днес прочетох в “Капитал” , че на жените нещо не им тича в науката. Що така? Ами съмнявали са се в успеха. Това, ще да ме прощавате, не е повод за дискриминация. Това се нарича “самоизолация от успеха”. Всеки заслужава толкова, колкото си пожелае. Тотото затова е тото, щото не се вписва в класациите. Жената трябва да мине същият път, по който трябва да мине и мъжа за да успее. “Не, не е вярно - мъжете никой не ги задиря и не им гледа в деколтето, докато ги изпитва” - чувам глас по кабела. Ам`чи да, така е. Ама на изпита ми, докато аз говоря, професора гледаше в деколтето на оная на първия чин и въобще не ми чу съжденията, а накрая рече “Хей го де септември!”. Така, че сайлънс! Майка ми е доктор на науките и е направила едно единствено нещо за да постигне това - работа му е името. Баща ми я подкрепя - това е опората. Затова си мисля, че за да успее жената в живота някой му е нужна много малка доза съмнение, самоизолация и нерешителност, защото иначе ще бъде център-скамейка половин живот. Другата половина я отпиши, за нея даже не си струва да се говори. Опрадават се със отглеждането на децата си - ами значи имате кофти мъже, които не ви помагат. Решим проблем не е редно да бъде изтъкван като генерална пречка за постигането на нещо, което може да се опише като един от стълбовете на личността - работата. Това се нарича оправдание.
Жената може да работи, може да постигне много - изключителни умове има в двата пола ( това май беше орган, който е биологично характерен за човека, не за мъжа? ). И както оная тенекия в рекламата на Джони каза - “Трябва само да направиш едно, единствено нещо”. Да го поискат. Стига оправдания, стига страхове. Тъпите овчари ще са си тъпи овчари докато има овце. Искайте си го бе жени…

“Българска грешка - покрит с пръст прах Ролс” Петър Ванев - Pierrot 2008

Целият преход в голяма част от българите се наслагва от медии, политици и недотам компетентни познати, че у нас - видиш ли!, тия олигофрении се случват щото сме тъпи и чеп за зеле не става от нас, а по останалата част на света ( онази - “бялата” ) живеят на бял мрамор, парфюмират се с чиста розова есенция и животът им е безгрешен
като Гонзо пред вратата на ЦСКА. С годините вече се получи поредната народна черта, която издава колко сме вдлъбнати българите - нашите грешки не са вследствие на нещо друго, освен на типичната българска корупция ( мързел, некадърност, протакане - каквото и да сложите, ще е вярно ). А дали е така?
За грешките
Грешки се случват, защото нещо не е изпълнено как трябва според мен, а не защото едни ченгета да се видели с други ченгета и са спретнали интрига на мен - горкият горски. Има инцидентни, има умишлено предизвикани, има и такива, които се тълкуват в наказателното право като небрежност. Инцидентните грешки се дължат на толкова невероятно стечение на обстоятелствата, че и думата инцидент не може да го опише. Колкото и да е взаимосвързан света, все някой трябва да духа супата, както каза великия мислител ( що не мълчат тези футболисти?! ) Любо Пенев a.k.a. Uncle`s Boy. Умишлено предизвиканите грешки се именуват С.а.б.о.т.а.ж., и това не е заглавие само на песен на Beastie Boys. Тук се намесват корпоративни интриги, пазарна политика или чисто чукане на жената на съседа. Каквото и да е - умисъл има в цялата супа. А нежбрежните грешки са плод на недоглеждане, недобре свършена работа и лоша подготвка. Образно, както е казал добрият герой Александър Борисович Турецки - “Предпазливостта е заешко чувство, добрата подготовка - вълча добродетел”. Това са основните. Странно….никъде няма като причина: “Грешка в предаването, щото си тъп, небръснат, пъпчив и збръчкан бугарин”. Брях.
Маде ин би-джи?
Сетих се за доста примери значи. Ами почваме от гадните цени на петрола и респективно повишаващите се цени на другите продукти ( тук правителството, Президента и нощният управител на “Кама Сутра” са виновни ) - там се оказа, че целият свят се гърчи в същата мъка, ама това, че ние сме зле е грешка на нашето правителство и ние просто правим хипер голяма истерия от това. По строежите в България се контузват и мрат строители, рутят се стени и падат кранове ( тук арменският поп, глашатая на “Биад”, строителният министър и Наско от “БТР” имат вина ) - гледам аз опулено как в Щатите умират трицифрен брой хора само от падащи кранове (!), но хората не са седнали да реват и да закриват фирми и харчат безсмислено държавни пари за да не постигнат нещо, а просто кимват съчувстващо и се опитват да не се повтаря. Тя Природата като иска да ти го нафърфори, на теб ти остава да си купиш шал на ЦСКА и снимка с афтограф на Дучето и да се чувстваш тотално нафърфорен. Жестоките убийства, ненормалните шофьори и нарко-ушенцата превърнаха новинарските емисии в рекламни канали на лудницата ( или погребалните бюра, зависи от това кой е платил повече ) и ако гледаш това три дни подред си сигурен, че у нас престъпността е дума, която в другите страни е архаична, споменавана в песните на Еминем ( причините са две - лошото МВР и лошите хора…тоест всички, невинни няма ). Само ще вметна едно клише - на минутка в САЩ ( на където търчат хиляди всяко лято! ) убиват един чиляк. Убиват, не умира. Убиват. Във Франция почти удвоиха полицията, ама то е сигурно заради многото нови кръстовища…
Уникална простотия
Не мога да си обясня по никакъв начин и от къде произлиза тази несвързаност с останалият свят, която цари в масовите приказки - медии и между хората. Има интернет - осведомявайте се! Има логика - прилагайте я! Колкото зле е у нас, толкова зле е и в двора на простият френски пастир, ама там се опитват хората да изплуват, а ние тук ако можем да се замозапалим, че да ни е най-добре, цена няма да имаме. Ако погледнем и видим, че света е едно голямо село, може би няма да се сърдим, че си викаме “селяни” и грешката ще е опит, а не повод за разпъване на кръст.

Чудих се дали има смисъл да пиша за “Диема” и разбитият монопол на държавната медия относно излъчването на европейски и световни футболни форуми. Реших, че събитието е прецедент в съвременната българска телевизия и бележи нещо хубаво, което и при нас се случва, във връзка с което се е писало много и навсякъде, затова се радвах кротко пред телевизора, че не е играем под Алпите, щото голям бой щяхме да ядем… Но после почнаха едни писания за БНТ, Диема и първенството. И вестници и интернет информационни портали затънаха в изключително смешна “гневна” тирада към БНТ.
“Баба, дядо и внуче в планината”
Най-върлите фенове на европейският футбол и представителна извадка на телевизионната аудитория в България. Или поне според един вестник. Журналистът в прав текст пита “Ами баба ми и дядо ми на село, които нямат кабел как ще гледат първенството, което толкова време са чакали?”. Просълзих се и отидох да тегля заем за да им прокарам кабел на хорицата. От тежката артилерия на българската журнилистика ( “Капитал”, “Дневник”, “Дарик” ) направих прост анализ на първата голяма загуба на хегемона БНТ, като се наблегна на по-добрата оферта на “Диема”. Сигурно всички останали скочиха да палят БНТ, уволняват, закриват и прочие тежки, и гнусни действия по адрес на “Сан Стефано” №23, за това, че са оставили бабата и дядото без финтовете на Фернандито Торес и не са защитили народа като народна телевизия. ЕЙ! ББС да не би да предава мачове в Англия, или Дойче Веле да предава Бундестима?! ТВЕ е спонсор на испанският отбор - тоест активно помагат, нещо което нашите не правят. Националната медия няма за цел да монополизатора всички видове програми - спорт, филми, публицистика и прочие. Дали и доколко се осъществяват целите от самата телевизия е съвсем друг въпрос. Жалко е да се плюе загубилият честен търговски спор ( търг ) а не да се поздрави победителят, който реално вдига изключително много качеството на предлаганата услуга.
Техниката и желанието си казват думата
В “Диема” от много време има качествени коментатори, които непрекъснато работят и се стараят да не повтарят шаблоните,, наложени от БНТ в коментарите - онези стари и втръснали фрази, с които мумифицираните набори на Пената коментират в БНТ. Абсолютно винаги има интересни гости преди и след мачовете. Имат желание ако не да станат невероятно добри, то поне да не развалят футбола с жалки изказвания. Познават футболистите и говорят на съвременен език, а не на книжовен от началото на века. Техниката им е едно от нещата, които ме радват най-много : онова екранче като на японска игра особено:) За първи път виждам такова нещо в приложение и ми харесва изключително много. Подходът им при употребата му и анализите, които правят възоснова на записите просто могат да покажат на Сашо Диков, че е редно да премине на цифров носител, тъй като съм убеден, че върти касетките още ( легендарен е лафа “Превърти малко назад лентата” :). Това последното в рамките на шегата разбира се - Диков си е авторитет за мен. Показаха и, че Пепи Василев е просто смешна страница от историята на футболните коментатори, която всички ние с радост затворихме.
Драскачите на прехода
Защо медиите обърнаха такова внимание на загубата на БНТ? Не е тайна за никого, че това и по щат и по пари си е една малка автономна скупщина без ясна цел или пък перспектива. Грешката на голяма част от съвременната журналистика е желанието им да станат поле за изява на заяждания и лесни заяждания, отколкото да отделят време за да оценят нечии успех, да покажат на другите, че моженето се възнаграждава с добри думи. Журналистиката може и да стимулира към добро, не само да те кара да се чудиш в какъв Ад живееш.

“Животът е като поничката - вкусно, но с дупка” Петър Ванев - Pierrot 2008 *

Основното качество на клетката е, че е изградена от някого. Целта - тоест “клетко-съдържимото” не е толкова важно. Човешкото съзнание е най-силният строител на клетки. А когато едно уплашено човешко съзнание ( може и мързеливо ) реши, че му трябва оправдание просто строи клетката около себе си и нарича това “конспирация”. Тълкуването на понятието “конспирация” е просто - голяма група хора обвиняват за всичко малка група хора. Или съвременното тълкувание - доста социално мързеливи и интелектуално недоучили ( или преучили ) люде обвиняват малко социално неактивни и интелектуално неизвестни ( или неуставени ) люде за поразията. Или моето тълкувание - “з.а.в.и.с.т.” и “м.ъ.р.з.е.л.”.
Личността
Всеки изминава един много интересен, изключително дълъг и подплатен с доста преживявания път, по който трупа опит, печели и губи, защитава и превзема павета, за да върви напред или отстъпва назад. Едни го наричат “живот”, а кой съм аз, че да споря? Началната точка, от която тръгваш по този път е около 8 месеца преди да се родиш. От там започва пренаталната психология ( масово неразбрана ), преминава през педагогиката ( неимоверно подценявана ), продължава през психологията ( недоучена и жестоко неизследвана ) и завършва с психиатрията. На четвъртият етаж, втората стая вдясно. Онази с надписа “Данон и Емо Костадинов ще победят Буш!”. Значи всеки изминава собствен път и интересното е, че началото не определя края, НО краят е предопределен от началото. Тоест, това което започва все някога свършва. Дори и финтовете ( като балерина от Болшой Театр пред КПСС ) на Роналдиньо. Личността се гради трудно, но за сметка на това продължително.
Животът
За съжаление този път постоянно ни излага на стихийни бедствия - то не са кофите с еклери в яслите, то не са шарени фризбита в детската, то не са каки с къси поли зад пушалнята в джимназито, то не са колите пред “Неро” на Витошка, то не е стола на Хампарцумян… Въобще яко изкушения! И поради простият факт, че ако всичко хубаво беше общодостъпно то нямаше да е хубаво, а щеше да е боза с червен немплян пипер ( и щипка сминдух ), ние предимно четем за тях по вестниците и получаваме полюции нощно време. И си пеем Акага с “Вълшебен чук”. Може и да не пеем - аз може и да не пея, че комшията стреля много точно. Някой трябва да е виновен за това, че ние сме “масата” а не сме тези на “стола”. ВИНАГИ. Винаги трябва да има виновен - основен принцип в наказателното право. Сега гласуват даже и доброволци да има.
Заверата
ЕТО Я! Спасението! Причината моята некъдърност да е нищожен елемент в нечии план за завземането на света, основанието да се съмнявам, че съм роден с този 11-сантиметров уред за с(мях)екс и заплатата ми с финансовото измерение на едната шпица на джантата на ей-онзи гъзаря пред “Пица Хът” ( да му изсъхне никелиранията аспух дано! ). Конспирацията копеле! Колкото повече поумнява народа ( това не е типично българско съждение, нищо, че примерите са такива ) или разширява кръгозора си, осъзнава, че супер много неща не може да направи. Почти както аз и Мадлен Пенева, ама това е друга тема. Обвинява някого - масони, ченгета, банкери, политици, чеченци, руснаци, въобще… Защо? ( както пеят Авеню - “Защо повярвах?” ). Все някой трябва да е виновен за това, че опикаваш всичко около кенефа ( щото ти трепери ръката от чекии, а не от писане на домашни! ) нали? Аз пикая по тавана и не търся виновни за това. Трябва ли да завиждаме и проспиваме живота си? Какво правя аз ли? Опитвам се. Мен конспирацията не ме лови.

* Оригиналът на самата статия, снимката и заглавието тук .

“Кристиян Ванев а.к.а. Grooverider” Петър Ванев - Pierrot 2008

Блоговете са нещо много интересно и както казва Mindbolt - градивно е да имаш блог. А той е умен човек и ги разбира тез неща. И в един момент, след като доста от познатите ми ме бъзикат с това ми хоби, поради простата причина, че за тях е пълна простотия да пишеш нещо в интернет, да го четат други, че и да го коментират ( което си е въпрос на лично виждане и доколко си широкоскроен ), един мой роднина ме закопа направо. Малкият ми психопат, упс - брат, има няколко прякора - Кристофър ( Робин ), Слейтър ( от Крисчън ) и Графа ( от Монте Кристо ), все свързани с Кристиян. Но сега е решил да си е само той. Мда, Кристиян Ванев - техническа грешка при записването на приетите психология в нъбъу ( във втори курс - преди това беше антик ), социален феномен ( способен да изгради теория от нулата до подписа на БАН и после да я срине сам с унищожителни и пълни с ирония доводи…и ще е прав! ) и доста важно - един от хората, които придават дух и смисъл на това да пиеш кафе в “ОНДА”.
Така му и върви животът - тих бразилски чил за фон, леко потна “Хайнекен”, димяща с нежелание цигара, лек перчем върху големите очи и присмехулната усмивка в сянката. И бачкане и учене. От къде намира време да пише в блог не знам. Но успява някак си или поне така си е обещал.
В блога на малкият ми брат ( понеже сме повече ) ще видите занапред доста професионално задълбано в човешките взаимоотношения, с доста щипки ирония и присмех ще бъдат описани картините във Вашата спалня, ритъма на поклащане на зърната на женските гърди и доста други интригуващи неща написани по неподражаем начин.
Остава ми да си поръчам един хубав чай ( за съжаление не пия кафе вече, а той го прави велико! ) и да седна в ъгъла с лап топа и да чета… Пожелавам Ви и на Вас приятно четене! Дано Ви хареса!

Лека вечер!

Кристиян Ванев a.k.a. grooverider

p.s. И внимавайте с коментарите - ако се изпълни желанието му да стане мениджър човешки ресурси някой ден ВИЕ може да опрете до него!

“Славата, любовта на публиката и уважението също…” Петър Ванев - Pierrot 2008

Просто ми се гади. Просто съжалявам, че нямам инсталирана функция да влизам в телевизора и да удрям. Доста негативна емоция изпитах към един човек. Интервю с Него.

Началото…
Едно момче от едно малко градче играе добре, добри треньори го наставляват и подкрепят. Той расте и от малкият град отива в големия, където става национално известен. Прави много добро впечатление и привлича погледа на големият Кройф, и отива да играе при най-големите. Цялата му кариера е белязана с много спортна злоба ( доста често просто неописуема ), изораване на терена, много и красиви голове, невероятни изпълнения с топката в краката. Никакви сериозни скандали, никакви проблеми - само признателност, поклони и похвали. Един футболист заради когото се заговори за запазване на фланелката с номер 8 в музея на “Барселона”. Чест, на която се радват изключително малко футболисти по света. Рядко се раждат толкова магнетични футболисти, които само с появата си да предизвикват сърцебиене и страх в противниковите играчи. До после гони топката и никога не се отказва. Трябвало е немец да се роди просто - това са рядко срещани черти на футболсти по нашите географски ширини и дължини. Журналистите го носиха на ръце, а и той го заслужаваше. Медийният комфорт, на който той се радваше №8 е просто уникален, сравним единствено с един политик в България и малцина по света. Той имаше Златната обувка. Игра на малък финал на световно. 120,000 публика са пяли името му и цял град го е приел за свой син. Това е животът мечта на един футболист.

Факторът…
Но има един малък детайл, който е необходим, за да може преходът от човекът с екипа до онзи, на комуто следва паметник да се вдига. Трябва да стане личност.

Човекът…
За съжаление футболистът с №8 спря да играе и се появи човечецът Стоичков. Години наред приказките му се приемат през призмата на невероятната левачка, суровият му тон е като речта на капитана на кораба, а злобата му се приема като желание да покори всички върхове. После истината лъсна. Малкият човек се качи на големият връх и осъзна колко малък е бил. И вместо са радост да признае, че е станал някой, и трябва да работи оттук насетне да помага и други да не загубват жарта в сърцата си, той се свива в срама си от произхода си и започва да сипе огън и жупел по България. Подиграва се. Държи се като самодържец. Поведението му е толкова брутално нахално и противно, че чак най-големите му фенове в журналистиката ни взеха да се замислят. Прави чест, че последните дълго се държаха толерантно, после уважително дистанцирано, но накрая не издържаха и техните нерви. Доста станаха случаите, в които са засичани откровени думи срещу България на човечеца пред западни медии ( основно неговите любими испански такива ). На кривата ракета тесният космос й пречи. Мартин Петров така обиди журналистите, че те даже името му спряха да пишат, но пък намери сила и се извини. Показа манталитет и това бе оценено. А Мартин е черноработник от типа на Балъков, рядък талант. Та, човечецът се изпика по най-долен начин на държавата, която го е родила и крепила в най-нужните му години. Остави кораба в тежък момент, за да покаже, не че е прав той, а че всички останали са грешали за него. И си помисли, че това остава незабелязано?
Бруталната промяна от №8 до Христо Стоичков е налице - от Големият Футболист до малкият и жалък човечец. Моя лична молитва е той да си върне паспорта и никога повече да не се връща тук. Има предатели и измекяри. Но предател измекяр….това е рядко.